Решение №84 от 13.3.2009 по гр. дело №194/194 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 84
 
гр. София, 13.03.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ
                                                                        СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                                                                                
при секретаря Т. Кьосева
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 194/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на З. Г. К. и В. И. П. от гр. С. срещу решение № 231 от 03.11.07г. по гр.д. № 381/06г. на Софийския апелативен съд. Жалбоподателите са поискали да се отмени решението като поддържат, че същото е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”б” ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 24.11.05 г., постановено по гр.дело № 1206/05 г. на Софийския градски съд, с което е развален изцяло договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот.акт № 16/92г. между Г и З. Г. К. по иск предявен от Г. Х. К. и М. П. К. срещу З. Г. К. и В. И. П. и вместо него е развалил основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД посочения договор, по силата на който М. П. К. и Г. Х. К. са прехвърлили на дъщеря си З. Г. К. апартамент № 5, находящ се в гр. С., жк.”И”, бл.43А, ет.2 със застроена площ от 151, 62 кв.м., срещу задължението на приобретателката да издържа и гледа прехвърлителите до края на живота им, поради неизпълнение, до размер на ? ид.част, като е отхвърлил предявения иск до пълния му размер като неоснователен. Със същото решение въззивният съд е оставил без уважение молбата на М. П. К. и Г. Х. К. за прекратяване на производството по делото, поради отказ от иска.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с договор от 27.03.92 г., сключен с нот. акт № 16/92г., първоначалните ищци в първоинстанционното производство Г. К. и М. К. са прехвърлили на дъщеря си З. К. , по време на брака й с В. П. , правото на собственост върху посочения апартамент срещу задължението на последната да издържа и гледа родителите си до края на живота им, заедно или поотделно, като им осигури грижи при болест, старост и немощ за един спокоен живот, каквито грижи и издръжка им е осигурявала до сключването на договора. Със сключения договор прехвърлителите са запазили правото на ползване върху имота до края на живота си. Милка К. е починала в хода на процеса на 23.02.06 г. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си Г. К. , както и децата си Е. Г. К. и З. Г. К.. Г. К. е починал на 01.02.07 г. и е оставил за свои наследници същите низходящи. За да развали частично договора (до размера на наследствените права на ответника по жалбата Е. К. ) въззивният съд е приел, че след неговото сключване прехвърлителите в ежедневието си са имали нужда от полагане на различни грижи (за храна, лична хигиена, хигиена на жилището, средства за закупуване на храна и лекарства, за заплащане на консумативни разноски) и че ответниците са полагали такива, но същите са били частични, непълни и непостоянни и че неизпълнението на поетите задължения е значително по обем. Във връзка с представените в с.з. на 21.03.07г. пред въззивния съд молби от първоначалните ищци М. К. и Г. К. за отказ от иска съдът е приел, че тези откази не представляват валидно извършени процесуални действия на страна, тъй като молбите са представени от пълномощника на ответниците по иска след смъртта на ищците.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
По отношение на представените по делото молби, съдържащи изявления на първоначалните ищци за отказ от предявения иск въззивният съд правилно е приел, че същите не представляват надлежно извършени процесуални действия. За да са валидни процесуалните действия на страните трябва да отговарят на редица изисквания на процесуалния закон, между които са изискванията да изхождат от процесуално правоспособна и дееспособна страна, респ. от представител с представителна власт и да бъдат насочени към съда, който е техен адресат. Или казано по друг начин, за да бъде зачетено посоченото процесуално действие на страната, то следва да бъде отправено от нея, респ. от нейния представител до разглеждащия съответното дело съд по надлежния ред, който в случая не би могло да се приеме за спазен, след като посочените молби са представени в съдебно заседание от пълномощника на противната страна след смъртта на първоначалните ищци. По тази причина съдът не е могъл въз основа на тях да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати делото. Със смъртта на страната се слага край на нейната процесуална правоспособност и причината, поради която тя не е подала приживе молбата си за отказ от иска в канцеларията на съда, респ. по пощата остава неизвестна (възможно е ищците да са имали намерение да се откажат от иска, но впоследствие да са променили същото). Ето защо направеното оплакване за допуснато нарушение на чл.119, ал.2 ГПК/отм./ е неоснователно.
Неоснователни са и оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата и за необоснованост на постановеното решение. С оглед на данните по делото решаващият съд правилно е приел, че след сключването на алеаторния договор, с напредване възрастта на прехвърлителите и влошаване на здравословното им състояние техните конкретни нужди от издръжка и гледане са търпели промяна и въпреки, че приобретателката по договора, подпомагана от съпруга си, е полагала грижи за родителите си (посещавала ги е ежеседмично, при които им е носила хранителни продукти, в отделни случаи им е приготвяла ястия, осигурявала им е лекарства и е заплащала консумативните им разноски), тези грижи не са съответствали на конкретните нужди на прехвърлителите, което е наложило за същите да полага грижи трето лице. Ето защо крайният извод на съда за значително по обем неизпълнение на задълженията на касаторите по сключения договор, който в съответствие с изискванията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ е основан на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, е правилен. От съдържанието на договора не може да се направи извод, че приобретателите не са поели задължение да гледат и издръжат прехвърлителите според техните нарастващи нужди, тъй като в случая е поето изрично задължение за осигуряване на грижи при болест, старост и немощ за един спокоен живот, т.е. задължението е в зависимост от конкретните нужди. Обстоятелството, че в течение на първоинстанционното производство по настоящото дело жалбоподателите са предявили иск срещу първоначалните ищци за трансформация на поетото от тях задължение по алеаторния договор в парично е правно ирелевантно, доколкото от този факт не може да се направи извод, че жалбоподателите са изправна страна по договора, а прехвърлителите са изпаднали в забава непосредствено след неговото сключване. Не е налице и несъответствие на фактическите изводи на въззивния съд на установеното от събрания по делото доказателствен материал, дължащо се на допуснати грешки при формиране вътрешното му убеждение при прилагане правилата на логическото мислене или на несъобразяване с разкрити от науката, техниката или житейския опит закономерности, поради което и направеното оплакване за необоснованост на постановеното решение е неоснователно.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора разноски в полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
О с т а в я в сила решение № 231 от 03.11.07г. по гр.д. № 381/06г. на Софийския апелативен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *