О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.232
гр. София, 26.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4152 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година, ІІ гражданско отделение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “Х” АД, гр. С., чрез пълномощника му адвокат М. М. , срещу въззивното решение № 57 от 18.04.2008 год. по гр. д. № 911/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 93 от 7.09.2005 год. по гр. д. № 38/2004 год. на Ц. районен съд и производството по делото е прекратено.
Касаторът поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи, по съображенията подробно изложени в касационната жалба, с молба за отмяната му. Като основание за допускане на касационно обжалване поддържа това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – същественият процесуалноправен въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск на касатора против ответниците е решен в обжалваното решение в противоречие на съдебната практика, изразена в цитираните решения №№ 1* от 8.07.2002 год. по гр. д. № 1325/2001 год. на ВКС, ІV г. о. и 885 от 12.06.2002 год. по гр. д. № 95/2001 год. на ВКС, ІV г. о.
Ответницата Я. Т. , чрез пълномощника си адвокат М. О. , оспорва наличието на соченото основание за допустимост на касационното обжалване, евентуално оспорва жалбата по същество като неоснователна.
Преди да се произнесе по същество по жалбата, Върховният касационен съд следва прецени дали е налице поддържаното от касатора основание за допускане до касационно разглеждане на обжалваното въззивно решение, съгласно чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото приел, че за ищеца, сега касатор, не е налице правен интерес от предявения от него против ответниците отрицателен установителен иск, тъй като решението по него не би могло да създаде права на ищеца или да защити негови такива.
Действително, касаторът е поддържал в исковата си молба, че на ответниците, като наследници на И. К. , е възстановено правото на собственост върху част от имот пл. № 151 по регулационния план от 1962 год., актуван като държавен с АДС от 1965 год. и предоставен му за ползуване и стопанисване, заедно с построената в този имот почивна станция. С възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на ответниците без да са налице предпоставките за това, ищецът е поддържал, че е засегнат неговия имот, поради което е предявил и иск за установяване, че ответниците не са собственици на спорния имот, за който по действуващия план от 1999 год. е отреден парцел ****Х – 708 в кв. 39ж, гр. П..
В. съд е приел, че и при успешно провеждане на производството по така предявения иск, ищецът не би могъл да постигне признаване на негово право върху спорния имот, а само отричане правата на ответниците. Това е обусловило и направеният извод за липса на правен интерес от предявяването му.
Действително, предмет на делото е отричаното от ищеца право на собственост на ответниците, на основание реституцията на имота, т. е. предявен е отрицателен установителен иск. По въпроса за обема на защитата с него направеният от въззивния съд извод за обосноваващ липса на правен интерес, е налице противоречиво решение, цитирано от касатора – решение № 885 от 12.06.2002 год. по гр. д. № 995/2001 год. на ВКС, в което е прието, че ищецът би могъл да се задоволи и с по-малка по обем защита на претендираното от него право на собственост, постигайки отричане правата на ответниците. От неговата преценка зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск, поради което и с оглед липсата на данни в настоящия случай кой владее спорния имот, то изводът в обжалваното въззивно решение за недопустимост на отрицателния установителен иск е в противоречие с този по цитираното решение на ВКС. Доколкото касаторът се позовава на решение по конкретен спор, т. е. незадължителна съдебна практика, в която същественият въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск е решен противоречиво, то следва да се заключи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и се допусне касационното обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, насотящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 57 от 18.04.2008 год. по гр. д. № 911/2007 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от “Х” АД, гр. С. касационна жалба срещу него.
Указва на касатора да внесе държавна такса в размер на 600 лв. в едноседмичен срок от съобщението и представи вносния документ в същия срок, след което делото се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: