О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр. София, 04.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1223/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. К. от гр. С. срещу въззивно решение № 81 от 04.01.08г., постановено по в.т.д. № 285/07г. на С. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение окръжният съд е оставил в сила решение № 188б от 31.01.07г., постановено по гр.д. № 807/05г. на К. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. А. К. и Р. А. К. против “К”АД, гр. К. и с по чл.108 ЗС, вр. с чл.2, ал.1 ЗВСОНИ за предаване владението на 25,66% ид.части от имот пл. № 1* от кв.118 по плана на гр. К. с площ от 4860 кв.м., ведно с построената в него сграда – котелно и вакуумно помещение, в която в момента се намира работилница за автотранспорт.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство П. К. и Р. К. са наследници по закон на А. К. К. , починал през 1978г., който е притежавал 385 бр. акции в “Р” АД, гр. К., които са възлизали на 7,70% към датата на национализация на предприятието към м.12.1947г. по ЗНЧИМП. След национализацията притежаваното от дружеството имущество, включващо прцесния имот, е предоставено за оперативно управление на държавно предприятие, като след преобразуване и приватизация в началото на 1997г. е преминал в собственост на ответното акционерно дружество. С присъда от 01.02.1945г. наследодателят на ищците е признат за виновен и осъден по Наредбата-закон за съдене от Н. съд на виновниците за въвличане на България във В. световна война, като му е отнето и конфискувано цялото имущество. Присъдата в осъдителната и конфискационната й част е отменена по реда на надзора с решение № 243 от 12.04.1996г. на ВС на РБ. При тези фактически данни съдът е приел, че ищците не са придобили собствеността върху имота по силата на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, тъй като до 22.11.1997г. посочената наредба не е била включена като основание за реституция на отнетите по нея имущества, а към посочената дата имотът не е бил собственост на посочените в чл.2, ал.3 ЗВСОНИ субекти. Наред с това е прието, че имотът не съществува реално до размерите, в които е отчужден, тъй като голяма част от терена през годините е била отчуждена при обособяване на улици, а сградите са пристроявани, надстроявани и преустроявани, като единствената съществуваща стара постройка е полуразрушена, без покрив и неизползваема.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която при наличието на предпоставките на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ собствеността върху одържавения имот се възстановява на правоимащите, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата”К”АД счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай, въпреки дадените му указания, жалбоподателят не са посочил конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, а вместо тава в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС би могъл да се произнесе само при наличието на някоя от посочените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки. Непосочването на правните въпроси, които са от значение за изхода делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В допълнение следва да се отбележи, че въззивното решение не би могло да противоречи на практиката на ВКС, според която при наличието на предпоставките на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ собствеността върху одържавения имот се възстановява на правоимащите, тъй като в случая решаващият съд е приел, че никоя от тези предпоставки не е налице. Във връзка с последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва де се приеме, че и то не е налице.
С оглед изложеното подадената от П. А. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Разноски в полза на ответника “К”АД за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като такива не се претендират, а и по делото липсват данни да са били направени (в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., но не и че същото е било заплатено).
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 81 от 04.01.08г., постановено по в.т.д. № 285/07г. на С. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: