О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр. София, 31.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 362 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 528 от 7.11.2008 год. по гр. д. № 778/2008 год. Великотърновският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 23.05.2008 год. по гр. д. № 348/2006 год. на Еленския районен съд, с което са отхвърлени предявените от И. П. И. и С. А. И. от гр. Е. против Е. Б. С., С. С. Ч. и В. Й. Ч. , всички от гр. З., искове за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху дюкянско помещение – търговски обект с площ 28 кв. м., находящо се на първия етаж в двуетажна жилищна сграда в гр. З., построена в дворно място от 150 кв. м., представляващо УПИ * – 958, 959 и 959а в кв. 73 по плана на града, и за заплащане от ответниците на сумата 1 950 лв., представляваща обезщетение за ползуването на това дюкянско помещение в периода от 13.08.2003 год. до 21.11.2006 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците С, чрез пълномощника им адвокат М. М. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което исковете им бъдат уважени.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че материалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд относно владението и придобивната давност, са решени от въззивния съд в противоречие на практиката на ВКС, изразяваща се в цитираните и приложени решения.
Ответниците поддържат становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението, респ. за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за собственост на касаторите и съединеният с него иск за заплащане на обезщетение за ползуване на имота, са отхвърлени, въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и приел, че спорното дюкянско помещение е собственост на наследодателя на ответниците Б, а след неговата смърт – на неговите наследници, на основание придобивна давност в резултат на упражнявано в продължение на повече от 50 години владение върху него. Приел, че ищците, сега касатори, не се легитимират като собственици върху това дюкянско помещение, на основание разпоредителната сделка по нот. акт № 101/2003 год., тъй като праводателите им не са били собственици на този имот. Представеният констативен нотариален акт на наследодателя на последните не удостоверява придобито право на собственост върху два дюкяна на първия етаж на построената от двамата братя жилищна сграда, тъй като няма конститутивно действие. От анализа на събраните доказателства съдът приел за установено, че от момента на построяване на сградата всеки от братята Б. и Т. К. е станал собственик на по един дюкян на първия етаж на същата, който владеел и ползувал, без да са имали спорове помежду си, а впоследствие и такива между наследниците им. Поради това и ищците не са станали собственици на две дюкянски помещения, тъй като спорното такова не е било собственост на праводателите им.
Действително, решаващото съображение на съда, за да отхвърли иска за собственост, е направеният извод за основателност на възражението на ответниците, че техният наследодател е бил собственик на спорния дюкян. Тезата на ищците е била, че след като последният не се е снабдил с нотариален акт за този имот – в нот. акт № 123/84 год. не е описан дюкян, то и не е притежавал право на собственост върху него, а собственик е бил неговият брат Т, чийто син се е снабдил с констативен нот. акт № 111/88 год. с описани в него „два дюкяна 27 кв. м., дюкянски помещения”. При тези данни и представения като доказателство проект на сградата с обяснителна записка от 1945 год., както и с оглед събраните гласни доказателства, въззивният съд е обосновал извод, че двамата братя са построили къща с дюкяни, като след построяването й са си разделили жилищната част на етажите и дюкянските помещения, като всеки от тях е ползувал по едно дюкянско помещение, без да имат спорове помежду им, до смъртта им и след това между наследниците им. Владението върху спорния дюкян е продължило повече от 50 години, поради което и въззивният съд е приел, че наследодателят на ответниците, който го е осъществявал явно, спокойно и необезпокоявано, е придобил на основание придобивна давност правото на собственост върху него.
Произнасянето по въпроса за владението е обусловило изхода на спора, но той е решен от съда въз основа направената преценка на събраните доказателства. Изложените от касатора оплаквания в тази насока представляват касационни основания за неправилност на решението. За да е допустимо касационното обжалване, след което те могат да се разгледат, следва да са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки, а в изложението се поддържа това по т. 2. За да е налице то обаче, следва този въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, в представените от касаторите съдебни решения. Тази предпоставка обаче не е налице, тъй като произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с приетите разрешения по представените решения, нито касаторите обосновават такова противоречие. В обжалваното решение съдът е посочил кредитирания от него период на владение, посочил е и кой е владял, като е проследил развитието на отношенията от построяването на сградата от двамата братя К, а доколкото касаторите изразяват недоволство от тази преценка на съда, то тези им оплаквания не могат да се разглеждат на настоящия етап на производството, имащо за предмет преценка на основания за допускане на касационно обжалване на решението. Такива не са налице, тъй като разрешенията на въпроса за владението и придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост в приложените съдебни решения не са противоречиви на приетото от въззивния съд в настоящето му решение. Разгледаните в тях хипотези са и неотносими към настоящия спор, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответниците направените от тях разноски за настоящето производство в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 528 от 7.11.2008 год. по гр. д. № 778/2008 год. по описа на Великотърновския окръжен съд по подадената от С. А. И. и И. П. И. , чрез пълномощника им адвокат М. М. , касационна жалба против него.
Осъжда С. А. И. и И. П. И. да заплатят на Е. Б. С., С. С. Ч. и В. Й. Ч. направените разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: