О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 13.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията здравка първанова гр. д. № 728/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 33551 от 19.12.2013 г. на Г. М. М., Й. И. Р., Г. К. Р. на влязло в сила решение № 222 от 06.03.2006 г., постановено по гр. д. № 1570/2005 г. на Окръжен съд – Варна.
Молителите са поискали отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителите се позовават на новооткрити писмени доказателства, като към молбата представят: 1/ копие от опис-декларация за полските имоти на М. А. – член на ТКЗС, [населено място] от 1958 г.; 2/ копие от нот. акт № 51, том XI, дело № 4185 от 14.10.1970 г.; 3/ копие от решение от 18.10.1993 г. на В. – III гр. отд. по гр. д. № 46-А/1993 г.; 4/ копие от решение № 16-2 от 22.08.1997 г. на ПК- гр. Д. Ч, обл. В.; 5/ копие от нот. акт за дарение № 48, том I, дело № 301 от 11.02.1998 г.; 6/ копие от нот. акт № 78, том Х., дело № 16579 от 16.10.1997 г. с два броя скици; 7/ копие от решение от 20.10.2003 г. на В. – Х. състав по гр. д. № 3031/2002 г.; 8/ копие от нот. акт № 160, том I, рег. 1959, дело № 160 от 20.10.2004 г.; 9/ копие от решение № 16-1 от 06.06.2001 г. на ПК – Д. Чифлик; 10/ копие от решение от 04.07.2005 г. на В. – Х състав по гр. д. № 594/2005 г.; 11/ копие от решение от 06.03.2006 г. на В. по в.гр.д. № 1570/2005 г.; 12/ копие от удостоверение за наследници № 233/12.08.2013 г.; 13/ копие от удостоверение за наследници АУ96751МЛ/02.09.2013 г.; 14/ два броя копия от удостоверения за наследници на М. А. М. под № 11 от 17.04.1997 г. и под № 6 от 11.01.2005 г.
С решение № 222 от 06.03.2006 г., постановено по гр. д. № 1570/2005 г. на Окръжен съд – Варна е оставено в сила решение, постановено на 04.07.2005 г. по гр. д. № 594/2005 г. на Районен съд – Варна, X с-в, с което е прието за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, вр. с чл. 77 ЗС спрямо Ж. М. Д., че К. Г. Р. и Г. М. М. не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. Д Ч, обл. В., представляващ реална част с площ от 595 кв.м.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното:
Съгласно уредбата на производството по отмяна на влезли в сила решения – чл. 303 – 309 ГПК /2007 г./, то разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай молбата за отмяна е на влязло в сила през 2006 г. решение, поради откриване на нови доказателства, имащи значение за решаване на делото. Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Атакуваното решение е влязло в сила при действие на ГПК /1952 г./ и пределният едногодишен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ е изтекъл много преди подаване на молбата. Това е така, защото според разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, б. „е” и „ж” ГПК /отм./ – от деня, в който страната или нейният представителят са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. С изтичане на визирания едногодишен срок е преклудирано правото да се иска отмяна на това основание. ГПК /2007 г./ не дава нова правна възможност за атакуване по реда на отмяната на влезли в сила и станали неотменими, съгласно приложимите към релевантния момент законови срокове, съдебни актове. Ето защо молбата е просрочена като подадена извън пределния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. За спазването на преклузивните срокове по чл. 232, ал. 1 ГПК/отм./, респ. по чл. 305 ГПК съдът е длъжен да следи служебно и да приложи правните последици от предявяване на процесуално недопустима молба за отмяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна вх. № 33551 от 19.12.2013 г. на Г. М. М., Й. И. Р., Г. К. Р. на влязло в сила решение № 222 от 06.03.2006 г., постановено по гр. д. № 1570/2005 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: