О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.22
гр. София,08.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1028 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
И. И. Ф. от гр. П., чрез пълномощника му адв. Ив. М. , обжалва въззивното решение от 27.01.2009 год. по гр. д. № 1670/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 17.03.2008 год. по гр. д. № 205/2006 год. на Пловдивския районен съд. С него са отхвърлени предявените от касатора против “Т” ЕООД, гр. П. искове за предаване на владението върху имоти в гр. П., а именно – имот с площ 3 760 кв. м., представляващ част от имот пл. № 491 по отменения кадастрален план на града от 1955 год., сега част от УПИ * –“С” АД, имот с площ 2 400 кв. м., представляващ част от имот пл. № 493 по отменения кадастрален план, сега част от УПИ * – “С” АД и УПИ ХХХV- С. дейност, всички в кв. 8 по регулационния план на града от 1984 год.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличието на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с молба за отмяната му и вместо това ревандикационните искове бъдат уважени.
В приложеното изложениес по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето на въззивния съд по приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ и по въпроса относно статута на имотите като земеделски земи, обусловил извода на съда за приложение на ЗСПЗЗ, но не и приложението на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, е в противоречие с представената практика на ВКС. Позовава се и на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът “Т” ЕООД, в представения от пълномощника му адв. М. Т. писмен отговор, оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което исковете на касатора против търговското дружество за собственост върху спорните два имота са отхвърлени, въззивният съд е приел, че не е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки – ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесните имоти към настоящия момент. С оглед статута им на земеделски земи към образуване на стопанството, същите подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, независимо от обстоятелството дали фактически са били включени в блок на стопанството или са обработвани от наследодателя на ищеца до 1972 год., когато са включени в регулацията на града.становено е по делото, че собствеността върху тях не е възстановена по предвидения в ЗСПЗЗ ред, с оглед наличие на застрояване в тях, а е постановено обезщетяване на наследниците на бившия собственик. Въззивният съд е изложил и съображения относно поддържания от ищеца довод за придобивно основание на наследодателя му давностно владение в периода от 1914 год. до 1972 год., като е обсъдил разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, приложима и към имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ, като произнасянето по този въпрос, както и по останалите, формулирани в изложението, не е в противоречие с представените съдебни решения от практиката на ВКС, а същите са и неотносими. В решение № 1* по гр. д. № 1519/95 год. на ВКС, ІV г. о. предмет на разглеждане е бил иск за собственост върху национализиран имот, подлежащ на реституция по чл. 2 ЗВСВОНИ и уважаването му до размер на одържавения имот, независимо от построяването на сгради от държавата след национализацията, като и останалите две решения са неотносими поради същото основание. В настоящия случай характерът на имотите като земеделски земи не е бил и спорен, с оглед данните по делото за заявяването им от ищеца по реда на ЗСПЗЗ, а не са правени и доводи за одържавяване им, поради което и обсъждането на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ е в контекста на позоваването на ищеца на оригинерно придобиване. Поради това и не е налице противоречие в решаването на поставените от касатора въпроси с представена практика, тъй като, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /а не по т. 1, както се поддържа/, то обуславящият изхода на делото правен въпрос следва да е намерил противоречиво разрешение в друго, влязло в сила решение по гражданско дело. Хипотезата в случая не е налице, а доводите на касатора представляват касационни основания за неправилност на направените от въззивния съд изводи, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като поставените въпроси имат отношение именно към правилността на решението, въз основа на обсъжданите от съда доказателства и приетите въз основа на тях факти.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът, позовавайки се на същото, не излага съображения за приложното му поле, обуславящо необходимост от тълкуване на неясни или непълни правни норми, липса на съдебна практика по даден въпрос или необходимост от възприемане на друго тълкуване с оглед промяна на утвърдена съдебна практика.
В заключение се налага извод за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 167 от 27.01.2009 год. по гр. д. № 1670/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от И. И. Ф., чрез адв. Ив. М. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: