5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 03.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 08.03.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 486/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Г. Г. от [населено място], чрез пълномощника и адв.П.К.- САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 179 от 08.02.2012 год., по гр.д.№ 3407/2011 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 28.07.2011 год., по гр.д.№ 4033/ 2010 год. за отхвърляне на предявената от касатора, като ищец, искова претенция, основана на чл.226,ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма], [населено място] за разликата над присъдената сума общо от 22 500 лв. до пълния заявен размер от 65 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП.
С касационната жалба е въведено оплакване за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК по отношение на определения като значим материалноправен въпрос, свързан с приложението на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на същия е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/68 год. , както и с трайната практиката на съдилищата, според която при определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди не е достатъчно само изброяване на относимите критерии, но и реалното им съпоставяне с конкретните увреждания на пострадалия. Същевременно, според касатора, обстоятелството, че в обществото е налице ясно изразена тенденция към увеличаване лимита на застрахователните обезщетения при застраховка „Гражданска отговорност” – своеобразна индиция, че волята на законодателя е да създаде възможност за заплащане на все по- високи обезщетения и чрез тях постигане на относително по- пълна компенсация на понесените от увредените от ПТП лица моралните болки и страдания, обуславя и значението на така поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени решения на Софийски апелативен съд: № 231 от 09.02.2011 год., по гр.д.№ 854/2010 год.; № 126 от 14.01.2011 год., по гр.д.№ 598/ 2010 год.; № 75 от 17.01.2009 год., по гр.д.№ 1984/2008 год., в които са присъдени различни по размер обезщетения за неимуществени вреди при идентични по вид с травмите на ищцата, увреждания.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
Поставеният от касатора въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по 226, ал.1 КЗ е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и постановения въз основа на тях краен резултат по спора, поради което се явява релевантен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Налице е и първият от визираните критерии за селекция, попадащ в обхвата на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане касационното обжалване.
Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена както в задължителното за съдилищата ППВС № 4/ 68 год., така и в съобразеното със същото решение на второ търговско отделение на ВКС № 749/05.12.2008 год., по т.д.№ 387/2008 год., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, служебно известно на настоящия съдебен състав, според което справедливо обезщетяване по см. на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице.
Обстоятелството, че при определяне на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите за ищцата, настоящ касатор, в резултат на виновно предизвиканото от застрахования в ответното ТД водач на моторно превозно средство ПТП, неимуществени вреди Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти – вида на получената телесна повреда, довела до създаване реална опасност за живота на пострадалата и то на една твърде млада възраст – 25 години, емоционалните болки и страдания, свързани не само от продължилия 45 дни постелен режим и физическата невъзможност през времетраенето му за самостоятелно обслужване, с ноторно произтичащите от това битови неудобства за обслужвания, но и с отлагане на вече определената дата за едно от най- значимите събития в живота на Г. – сключване на граждански брак, както и останалия на лицето на младата жена видим козметичен дефект, несъмнено отразяващо се на самочувствието на всеки млад човек, обосновава правен извод, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен онзи необходим и достатъчен размер парично обезщетение, за да бъдат репарирани причинените на увреденото лице морални вреди, което именно има характер на заместваща физическото им отстраняване облага.
Следователно доколкото в случая съществуващото различие в сумите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловено единствено от спецификата на отделните обективни факти, относими към определянето му, във всеки конкретен случай, а от различно спрямо даденото в т.11 от ППВС № 4/ 68 год. тълкуване на чл.52 ЗЗД и приетото в цитираното по- горе служебно известно на настоящия състав решение на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, то противоречие по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е налице, поради което искането за допускане касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено.
Що се касае до поддържаното основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, то е неоснователно.
Съгласно задължителните за съдилищата указания в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, същото е налице, само когато се налага чрез конкретно корективно тълкуване да бъде отстранена непълнота на закона или поправена неяснотата в отделната правна норма, както и когато липсва съдебна практика- противоречива или не, или е необходимо съществуващата, макар и правилна съдебна практика да бъде осъвременена, поради настъпила промяна в законодателството и обществено- икономическите отношения
Следователно обстоятелството, че изрично в чл.52 ЗЗД законодателят е посочил критерия, въз основа на който следва да бъде определен размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане, а с ППВС № 4/68 год. са дадени и задължителни указания по приложението и тълкуването на сочената законова разпоредба, които са възприети и в редица, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС, едно от които е и посоченото, е достатъчно, за да се отрече несъвършенство на закона или празнота в същия, преодолими по пътя на разглеждане на настоящата касационна жалба, както и необходимост от уеднаквяване практиката на съдилищата чрез разглеждането и по същество.
Недоказано се явява и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Освен, че цитираните в тази вр. решения на Софийски апелативен съд са без отбелязване, че са влезли в сила, за да бъдат част от създадената от съдилищата в страната съдебна практика, както е разяснено в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то при наличие на задължителна практика на ВКС, с която е даден отговор на поставения правен въпрос, визираният критерии за селекция е обективно неприложим.
Водим от горното и като взе предвид, че на осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторът В. Г. Г. е освободена от внасяне на д.т. настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, на осн. чл. 288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд 179/08.02.2012 год., постановено по гр.д.№ 3407/2011 год., в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 28.07. 2011 год., по гр.д.№ 4033/2010 год. за отхвърляне на предявения от В. Г. Г. срещу ЗК [фирма], [населено място] пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди от настъпило на 13.06.2008 год. пътно- транспортно произшествие за разликата от 22 500 лв./ двадесет и две хиляди и петстотин лева/ до пълния претендиран размер от 65 000 лв./ шестдесет и пет хиляди лева/.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: