Определение №400 от 3.7.2017 по гр. дело №1735/1735 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 400

София, 03.07.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 678/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
К. И. Х. е обжалвала въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 383 от 17.03.2016г. по въззивно гражданско дело № 2835/2015г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Л. И. С. и Ф. И. Р. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Асеновградския районен съд, четвърти граждански състав, №289 от 28.07.2015г. по гр.д.№1974/2014г. , с което е отхвърлен иска , предявен от К. И. Х. против Л. И. С. и Ф. И. Р. с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищцата на 1/3 ид.част от самостоятелен обект с площ от 27кв.м., разположен в първи приземен етаж от жилищната сграда.
Въззивният съд е приел, че прехвърлителната сделка с нот.акт №1032/1991г. на нотариуса при Районния съд А., с предмет магазина от триетажната жилищна сграда, не сочи прехвърлянето на два обекта, а само на един-магазин, което налага извод, че целият магазин с обща площ от 82кв.м. е бил един и не е имало обособен втори такъв. Данни за обособяването на втори обект има към през 2006г.,когато е издадено разрешение за преустройство на магазина на името на К. И. Х., Л. И. С. и Ф. И. Р.. Според въззивния съд от заключението на вещото лице е установено, че площта на целия магазин е 82кв., от което следва, че няма наличен втори обект в размер на 27кв.м. за какъвто претендира ищцата. Оттук съдът е направил извод, че волята на прехвърлителите по нот.акт № 1032/1991г. е била ответницата Л. И. С. да придобие целия магазин, а не отделна част от него. Съдът е приел за неотносим за спора фактът, че е издадено разрешение на трите сестри за преустройството му, както и сключване на договори за наем от тях с трети лица, тъй като К. И. Х. и Ф. И. Р. не са притежавали вещни права върху обекта.
При тези мотиви на въззивния съд , поставените в изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси, съответно обобщени и доуточнени от съда: как следва да се установи действителната воля на страните при прехвърляне на обект от сграда, без посочване на неговите граници – чрез изследване на неговия настоящ статут или към минал момент и следва ли да се приеме, че са налице два обекта ако такива са съществували още при построяване на сградата, са обуславящи за делото, защото са формирали решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения от К. И. Х.. В представената от касатора съдебна практика липсва произнасяне по тези въпроси, а те са от значение за точното прилагане на закона, с оглед на което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
На касатора следва да се укаже на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК , да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 50 лв. за касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 383 от 17.03.2016г. по въззивно гражданско дело № 2835/2015г.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 50 лв. по сметката на Върховния касационен съд и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар