Определение №465 от 6.11.2009 по ч.пр. дело №322/322 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №.465
 
                                 гр. София, .06.11.2009 год.
 
                     В   И  М  Е  Т  О    Н  А      Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                        СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                       
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 322 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на К. Н. Б. от гр. Б. против въззивното определение от 19.02.2009 год. по ч. гр. д. № 1244/2008 год. на Благоевградския окръжен съд. С него е оставена без уважение частната й жалба срещу определението от 10.07.2008 год. на първоинстанционния Благоевградски районен съд по гр. д. № 523/2007 год., с което е прекратено производството по делото като недопустимо.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено и делото се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявените искове.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта й – наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение се поддържа наличието на тези по т. т. 1-3 на горната разпоредба, като е представена и съдебна практика. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на производството за делба на правото на строеж в противоречие на представената практика, съгласно която липсата на учредено право на строеж е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на производството. Освен това въпросът е решаван и противоречиво от съдилищата, като в едни от представените решения е прието, че няма пречка делбата да бъде допусната, независимо, че правото на строеж не е учредено, а в други е прието обратното становище. Така формулираният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, има и значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед гарантираното и в Конституцията право на собственост.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
В обжалваното въззивно определение съдът е приел, че одобреният ПУП – ПЗ и ПР, според който в спорния имот, съсобствен между страните, е предвидено съответното застрояване, не води до учредяване вещно право на строеж в полза на всеки от съсобствениците, за да е допустим предявения от ищците иск за делбата му. Притежаваното право на собственост включва и правото на строеж, поради което и при липса на учредяване на отделно вещно право на строеж, делбата му между съсобствениците на имота е недопустима. Затова е приел иска за делба за недопустим, обуславящ недопустимостта и на иска по чл. 76 ЗН.
Следователно, въпросът за допустимостта на иска за делба на правото на строеж, изведено от правото на собственост, е обусловил изводите на въззивния съд, но не са налице останалите, предвидени в закона предпоставки – съответно в т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разрешението, дадено в обжалваното определение за прекратяване на производството поради недопустимостта му не е в противоречие с представената съдебна практика, тъй като в нея съдът се е произнасял по иск за делба на съсобствен недвижим имот, в производството по който е констатирана недопустимост на делбата при предвидено съответно застрояване на имота, даващо възможност всеки от съсобствениците да получи отделен обект – така в Решение № 704/95 год. по гр. д. № 717/95 год. на І г. о. на ВС и Решение № 2* по гр. д. № 957/83 год. на І г. о. Именно поради това и в тези производства съдът се е произнесъл по съществото на иска за делба на съсобствен имот, каквато не е настоящата хипотеза, в която е предявен иск за делба на правото на строеж от едни от съсобствениците на имота против останалите такива. Затова и по първия от поставените процесуалноправни въпроси не е налице противоречие с представената съдебна практика.
Не е налице такова противоречие с практиката, нито противоречиво решаван е и въпросът по допустимостта на делбата на правото на строеж при липса на учредяване на такова право. В първата група решения, цитирани и по-горе, както се посочи вече, е разгледан иск за делба на съсобствен имот, поради което и са неотносими към настоящия казус, а във втората група решения – № 33 по гр. д. № 11/71 на ОСГК и Решение № 2* по гр. д. № 1638/69 год. на І г. о. е обсъждан въпроса за съдебна делба на вещното право на строеж, като отделно вещно право върху чужда вещ. Изводите на въззивния съд в обжалваното определение кореспондират с разрешенията, дадени в тези решения, поради което и не е налице поддържаното основание за допускане на касацията – нито по т. 1, нито по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и поддържания довод за противоречиво разрешение на въпроса, по смисъла на чл. 292 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което предполага произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, при което се отстраняват неясноти или непълноти в правните норми, какъвто довод не се и поддържа от жалбоподателката. Не е налице и произнасяне за първи път от съд по разглеждания въпрос, нито се обосновава необходимостта от промяна на неправилна съдебна практика.
По изложените съображения не следва да се допуска до касационно разглеждане въззивното определение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 273 от 19.02.2009 год. по ч. гр. д. № 1244/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, по подадената от К. Н. Б. частна жалба против него.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар