О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София 01.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 984/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. А. и С. Т. А., [населено място], чрез пълномощника им адвокат М., срещу въззивно решение № ІІІ-140/10.11.2015г. по гр. дело № 622/2015г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поставят се следните правни въпроси : следва ли делбеният имот да се счита за неподеляем, когато по делото е установено с прието и неоспорено експертно заключение възможно разделяне на делбения УПИ на нови самостоятелни УПИ за веки съделител и никой от съделителите не е поискал изработване на проект за изменение на ПУП; следва ли в тази хипотеза съдът служебно да изиска становище от главния архитект по реда на чл.201 ЗУТ; обвързан ли е съдът с настъпило в хода на процеса изменение на ПУП и ПРЗ, с което от вече урегулирания имот част се отрежда за улична регулация и следва ли да съобрази изменението при извършване на делбата без да извърши самостоятелна преценка на действителното правно положение. Прилагат се решение № 201/2015г. по гр.д.№ 2585/2015г., І г.о и решение 246/2012г. по гр.д.№289/2012г., ІІ г.о., ВКС, на които се твърди, че обжалваното им противоречи.
Ответникът по касация [община] не е подала писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №VІІІ-2/2014г. по гр.д.№ 1863/2007г. на Бургаския районен съд, с която на публична продан са изнесени УПИ ХІV, кв.24 по плана на „И.”, [населено място], с площ 687 кв.м., за който е отреден поземлен имот с идентификатор 07079.501.184 по КККР и построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 07079.501.194.1 по КККР с площ 83 кв.м.
Въззивният съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение №ІV-191/24.11.2008г. по гр.д.№500/2008г. на Бургаския окръжен съд по допускане на делбата квотите на съделителите са както следва : по отношение на имот № 61,в УПИ І,кв24 с площ 805 кв.м. /сега УПИ ХІV/ – по 31% за съделителите С. А. и за Е. А. и 38% за [община], а по отношение на построената в имота едноетажна жилищна сграда – по ? ид.ч. за С. А. и за Е. А. и ? ид.ч. за общината. Със заповед № 1186/2001г.е одобрен ПЗР, с който е предвидена улична регулация, съгласно която за поземления имот е отреден УПИ ІІІ, кв.24 с площ 688,20 кв.м. и по силата на тази регулацция 116,8 кв.м. от имота са отнети за реализиране на улица.Регулацията е приложена към момента на постановяване на решението по извършване на делбата. След влизане в сила на решението по допускане на делбата със заповед № РД-18-9/30.1.2009г. са одобрени КК и КР, поради което имотите са нанесени с новите си идентификатори. В хода на производството е налице одобрено изменение на ПУП-ПЗР за УПИ ІІІ-61, който вече е описан като УПИ ХІV, кв.24 с площ 687 кв.м. Промяната в регулацията е влязла в сила, поради което следва да се отчете актуалният статут на имота, съгласно кадастралното му отразяване. Имотите, предмет на делба, са поземлен имот и едноетажна жилищна сграда, построена в него. От заключението на техническата експертиза е установено, че УПИ ХІV с площ 687 кв.м. е поделяем на два дял и в този смисъл е даденото от главния архитект на общината становище.Съделителите са трима, с различни квоти и въпреки дадената им възможност, не са предприели действия по промяна на ПУП – ПРЗ за формиране на два дяла от УПИ, липсват данни за внасяне проект за изменение на действащия план за регулация съгласно чл.201 ЗУТ. Ето защо същият следва да бъде изнесен на публична продан. Реално неподеляем е и жилищният имот и също следва да бъде изнесен на публична продан.
Не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като те не са решени в противоречие със сочените решения на ВКС. Конкретните случаи, които те разглеждат са различни и не третират така повдигнатите от касатора въпроси. Не е налице противоречие по първия от поставените въпроси с приложеното решение № 201/2015г. по гр.д.№ 2585/2015г. на ВКС, І г.о. То третира въпрос за допустимост на делба на застроено дворно място с оглед състоянието на имота към момента на приключване съдебното дирене в първата фаза, вкл. с оглед градоустройствения статут на имота. Приема се, че ако не съществува възможност от имота да се обособят самостоятелни УПИ, делбата е недопустима, тъй като дворното място има за предназначение да обслужва всички построени в него сгради /етажна собственост/ и представлява обща част по смисъла на чл.38,ал.1 ЗС.Ако по делото се установи, че могат да се обособят самостоятелни УПИ при спазване изискванията на ПУП, всеки един от новообособените имоти ще обслужва отделен самостоятелен обект, с оглед на което делбата ще е допустима. В подобна хипотеза съдът трябва да предприеме действията, необходими за изпълнение процедурата по чл.201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, за да се установи възможно ли е да се промени предназначението на имота. В разглеждания случай въззивният съд във фазата по извършване на делбата, е приел, че делбените имоти са реално неподеляеми на три дяла, колкото са съделителите /които са с различни квоти по отношение и на двата имота/ като страните, въпреки дадената им възможност не са предприели никакви действия за изменение на ПУП – ПРЗ. Позоваването на решение №246/2012г. по гр.д.№289/2012г., ВКС, І г.о. за приложимост на основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по отношение на втория правен въпрос, е неоснователно. С това решение е прието, че съдът е длъжен да цени настъпилите по време висящността на делбеното производство промени в имота, вкл като вземе предвид обстоятелството, че след предяваването на иска имотът е нанесен в КК защото имотът следва да се допусне до делба по актуалния регулационен статут. При извършването на тази преценка обаче съдът трябва да отчете и дали е налице съответствие между действителното правно положение и отразеното в КК, доколкото имотът може да не е нанесен като самостоятелен, поради следва да има предвид, че подобно несъответствие няма правопораждащо или правопрекратяващо действие. В настоящия случай въззивния съд е обсъдил всички данни по делото като е приел, че следва да се отчете промяната в имота в резултат на приложената по време на процеса регулация и нанасянето му в одобрената КК с нов идентификатор.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане и данни да са направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-140/10.11.2015г. по гр. дело № 622/2015г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: