Определение №43 от 28.1.2013 по гр. дело №885/885 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 43
София, 28.01. 2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №885/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Й. Г., чрез пълномощника му адвокат С., срещу въззивно решение от 19.07.2012г. по гр. дело №12593/2011 г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочат доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос кога съгласно чл.296,т.2 ГПК се счита, че е влязло в сила решението по делбеното дело – на датата, вписана в диспозитива на решение №185/2011г. по гр.д.№102/11г. на ВКС, или на датата на влизане в сила определението на СГС по ч.гр.д.№9478/10г. Ползва ли се със СПН диспозитивът на решението на ВКС, в който е отразена датата на влизане в сила на посоченото съдебно решение. Сочи се, че не е съобразено ТР№1/2004г., ОСГК, според което плащането след шестмесечния преклузивен срок не санира порока,който е от категорията на абсолютните основания за обезсилване на решението по възлагане.
Ответникът по касация Г. Й. Г., оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 15.08.2011г. по гр. дело №25039/2006г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлена молбата на Л. Й. Г. с правно основание чл.288,ал.7 ГПК /отм./ за прогласяване за обезсилено по право на влязлото в сила решение от 10.12.2009г. по гр.д.№25039/2006г. на Софийския районен съд, с което по реда на чл.288,ал.3 ГПК /отм./ е поставен в дял на Г. Й. Г. подробно описания недвижим имот. Въззивният съд е приел, че решението по гр.д.№25039/2006г. на СРС, постановено на 10.12.2009г., с което на основание чл.288,ал.3 ГПК/отм./ делбеният имот е възложен на Г. Г., е влязло в сила на 09.10.2010г., а не на датата на постановяването му, тъй като срещу него е била подадена въззивна жалба от настоящия касатор Л. Г., която е била върната с разпореждане на СРС, поради невнасяне на дължавна такса. Частната жалба на Г. срещу разпореждането за връщане е оставена без уважение с определение на СГС по ч.гр.д.№9478/2010г., влязло в сила на 09.10.2010г. Съдебните решения, които подлежат на обжалване, влизат в сила след изчерпване на инстанционния контрол като при връщане на подадена срещу решението жалба, последното влиза в сила с влизане в сила на определението, с което жалбата е върната – чл.219,б”б” ГПК /отм./. Ответникът Г. Г. е доказал, че е превел в законния шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на решението за възлагане на имота по реда на чл.288,ал.3 ГПК /отм./, по банков път на Л. Г. дължимата за уравнение на дела му сума 64 319,45 лева, вкл. лихвата по чл.86 ЗЗД. Длъжникът е уведомил надлежно кредитора за изпълнение на паричното задължение преди да изтече срока за изпълнение. При това положение не са налице предпоставките на чл.288,ал.7 ГПК /отм./ за обезсилване на възлагателното решение.
С решение №185/11.05.2011г. по гр.д.№102/2011г.на ВКС, І г.о. е оставена без уважение молбата на Л. Г. за отмяна на влязлото в сила решение от 10.12.1999г. по гр.д.№25039/2006г. на СРС.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Касаторът не сочи противоречива съдебна практика по поставените въпроси. Същевременно изводите в обжалваното решение за момента на влизане в сила на решението по чл.288,ал.3 ГПК /отм./ са съобразени с трайната съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.219,б”б” ГПК/отм./, респ. чл.296,т.2 ГПК. Съгласно тази практика /в т.ч. посоченото от ответника по касация решение №844/2007г. по гр.д.№739/2006г., ВКС, ІVг.о./, ако съдебното решение подлежи на инстанционен контрол/въззивен или касационен/, но жалба не е подадена, то влиза в сила след изтичане срока за обжалване. Ако жалбата бъде подадена в срок, но бъде върната поради оттегляне или поради неотстраняване на нередовностите и в срок, то решението влиза в сила когато влезе в сила определението за връщане, съответно прекратяване на делото. Като е съобразил установената съдебна практика въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на касатора, че датата на първоинстанционното решение е датата на постановяването му, но не и на влизането му в сила. Следва да се има предвид, че въпросът относно СПН на решението на ВКС по молбата за отмяна по чл.303,т.5 ГПК е ирелевантен. Диспозитивът на решението по чл.307,ал.2 ГПК отразява атакуваното решение с неговата дата на постановяване и номер на гражданското дело, но не съдържа констатация за датата на влизането му в сила. Тази констатация от гледна точка на срока по чл.288,ал.7 ГПК /отм./ е извършена от въззивния съд в обжалваното решение в съответствие с установените процесуални правила и трайната съдебна практика по прилагането им. Последният въпрос също е ирелевантен, тъй като не е обусловил изхода на спора. Въззивният съд не е приел, че плащането е извършено извън преклузивния шестмесечен срок и така порокът е саниран, а че длъжникът е изпълнил задължението за плащане на сумата, представляваща уравнение на дела в срока по чл.288,ал.6 ГПК /отм./, поради което не са налице предпоставките на чл.288,ал.7 ГПК /отм./ за уважаване на иска.
Съобразно изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят 200 лева разноски съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 19.07.2012г. по гр. дело №12593/2011 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Л. Й. Г. да заплати на Г. Й. Г. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 200 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар