О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 30.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 4470 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. П. Д. от гр.С. срещу определение № 20969 от 16.09.2019 г. по ч. гр. д. № 11650/2019 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено разпореждане от 19.06.2019 г. по гр. д. № 84587/2017 г. на Софийския районен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на касатора по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в производството по извършването на съдебна делба за сумата 1000 лв. /за сумата 329, 29 лв. жалбата е уважена/.
Жалбоподателката счита, че обжалваното въззивното определение е незаконосъобразно и иска то да бъде отменено като бъде изцяло уважено искането ? по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд.
С обжалваното въззивно определение съдът е приел, че по делото не е установена невъзможност на жалбоподателката за внасяне на част от дължимата държавна такса за производството по извършване на съдебна делба. Посочено е, че макар същата да не е в трудоспособна възраст и да не получава допълнителни доходи от трудови или други правоотношения, извън получаваната пенсия, тя е декларирала разход от 50 лв. месечно и общо семейни доходи 500 лв. на месец. Взето е предвид, че страната притежава освен процесния, и други недвижими имоти и лек автомобил, както и че представените документи за нейното здравословно състояние се отнасят за отминал период и еднократни оперативни интервенции. Формиран е решаващ извод, че данните за общото материално състояние на молителката сочат на възможност а заплащане на по-голяма част от дължимата държавна такса в размер на 1000 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателката сочи, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. Към кой момент следва да се съобрази материалното състояние и възможността на страната да внесе необходимата държавна такса и 2. Заплащането на адвокатско възнаграждение от страна на молителя основание ли е съдът да откаже освобождаване от държавна такса.
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.
В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на II, г.о., намира, че касационното обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано, тъй като посочените условията за това не са налице.
Първият поставен въпрос не е решен в противоречие с представеното от касатора определение № 274 от 12.05.2015 г. по гр.д. № 1842/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, съдът преценява дали страната разполага с достатъчно средства, като съобрази данните от представената декларация за имуществено състояние, както и че отказът за освобождаване от внасянето на такса не може да бъде мотивиран с евентуални предположения за наличието на доходи във връзка с разпоредителни сделки за минал период, тъй като в случая изводът на съда, че жалбоподателката не следва да бъде изцяло освободена от заплащането на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, е направен след цялостната преценка на представените доказателства за нейното общо материално състояние понастоящем, а не към минал момент, нито е мотивиран с евентуални предположения за доходи.
По втория поставен въпрос в обжалваното определение липсва произнасяне и същият не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като отказът на въззивния съд да освободи изцяло касаторката от заплащане на държавна такса не е мотивиран с обстоятелството, че тя е заплатила адвокатско възнаграждение. С оглед на това и представеното във връзка с този въпрос определение № 612/12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. няма отношение към настоящия случай. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито жалбоподателката се позовава на тях.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че произнасянето на въззивния съд в обжалвания съдебен акт е изцяло съобразено с константната практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, съгласно която съдът извършва преценка за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на съдебни такси и съдебни разноски, изхождайки и от ангажираните по делото доказателства за имущественото положение, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други относими към издръжката и разходите данни, обуславящи възможността да се поемат съдебните разноски по делото. Преценката за наличие на основания за освобождаване на страна от внасяне на такси и разноски по делото с оглед на твърдение за затруднено материално състояние на лицето, която ги дължи, винаги е съобразена с данните по делото, касаещи принципно материалните възможности за заплащане на тези задължения от страната молител, в контекста на тези обстоятелства и данни, както е процедирал в конкретния случай и въззвиният съд.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 20969 от 16.09.2019 г. по ч. гр. д. № 11650/2019 г. на Софийския градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20969 от 16.09.2019 г. по ч. гр. д. № 11650/2019 г. на Софийския градски съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: