О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 15.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………….…………..……. и с участието на прокурора …………………….……..…………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 985 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – във вр. чл. 621 ТЗ и чл. 130 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1168 от 5.ІІІ.2019 г. на Национална агенция за приходите /по-нататък Агенцията или НАП/, подадена чрез неин процесуален представител по пълномощие против определение № 19 на Великотърновския апелативен съд от 13.ІІ.2019 г., постановено по ч. т. д. № 24/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на Агенцията настоящ частен касатор срещу първоинстанционното определение № 551/18.ХІІ.2018 г. на ОС-Габрово по т.д. № 108/2018 г.: за оставянето без разглеждане – като процесуално недопустим – на предявен от НАП против ответното „Амбасадор мениджмънт” ООД и синдика /Ж.Д./ иск с правно основание по чл. 694 ТЗ с предмет установяване поредност на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на публични вземания за данъци, чието основание за възникване е била Справка-декларация с вх. № 22041371776 за м. декември`2016 г. и Декларация, обр. № 6 с вх. № 220021701765983 за м. януари`2017 г., включени в одобрения от съда по чл. 613 ТЗ Списък на служебно приетите от него публични вземания на кредитори на същия търговец по чл. 687 ТЗ.
Поддържайки общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, частният жалбоподател НАП претендира касирането му и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд /ОС-Габрово/ за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба Агенцията неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с твърдение за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, но също и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 185 на с-в на І-во т.о. от 10.ХІІ.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г., без обаче изрично да е формулиран релевантен за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/. Вместо това се инвокира довод, че: „неправилното възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд е довело до превратни изводи, които не кореспондират с фактите, писмените доказателства и обстоятелствата, безспорно установени по делото, и е обусловило постановяване на очевидно неправилен съдебен акт по см. на чл. 280, ал. 2 ГПК, който лишава НАП от възможността да защити правата си на кредитор в пр-вото по несъстоятелност на „Амбасадор мениджмънт” ООД”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на НАП ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение на ОС-Габрово по т.д. № 108/2018 г., постановено по реда на чл. 130 ГПК, въззивният съд е приел – въз основа на данните по делото, че към момента на подаване на исковата молба на НАП все още не е имало произнасяне на синдика /Ж.Д/ на ответното „Амбасадор мениджмънт” ООД за спорните вземания, последните са били включени в Допълнителен списък на служебно приетите вземания на кредиторите на дружеството, надлежно обявен в ТР по партидата на този търговец с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ след постановяването на определение № 160/5.ХІ.2018 г. на ОС-Габрово по т. д. (н.) № 92/2017 г. Понеже към момента на постановяване на атакувания акт на въззивната инстанция не е имало все още произнасяне по постъпилото от „Юробанк България” АД възражение против приетите вземания на НАП, включени в този Допълнителен списък, Великотърновският апелативен съд е направил констатация за липса на една от процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск по чл. 694 ТЗ, а въз основа на нея е бил изграден решаващия правен извод за липса на правен интерес у Агенцията да предяви такива установителни искове, т.е. същите се явявали преждевременно заведени. Поради това не следвало да бъде уважено и особеното искане на Агенцията настоящ частен касатор за спиране на исковото пр-во на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, като на същата надлежно е било указано, че при несъгласие с определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ във връзка с Допълнителния списък, тя разполага с възможността да предяви същите искове в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивната инстанция. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от последния факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е бланкетно релевираната допълнителна предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст.
В заключение, атакуваното въззивно определение не е и очевидно неправилен съдебен акт, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. Великотърновският апелативен съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19 на Великотърновския апелативен съд от 13.ІІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 24/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2