4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
С., 21.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1963 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 1245/5.ІІ.2013 г. на В. В. В. от С., подадена против частта от решение № 74 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 9.І.2013 г., постановено по гр. дело № 2208/2012 г., с която, като неоснователен, е бил отхвърлен неговия пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното [фирма]-С. за разликата над присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.ХІІ.2009 г., в размер на 15 000 лв. и до пълния предявен размер на тази претенция от 50 000 лв. и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК той е бил осъден да заплати на застрахователя юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 1 075 лева.
Оплакванията на касатора В. са за необоснованост и за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част и в тази за разноските както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 5 ГПК/. Поради това той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият му иск срещу [фирма]-С. да бъде уважен в предявения по делото негов размер от 50 000 лв., като допълнително му бъде присъдена сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 26.ХІІ.2009 г. по вина на водача на лек автомобил И. Д. К. от С. и ведно със законната лихва върху последната сума, считано от датата на това вредоносно събитие и до окончателното й изплащане, както и всички направени по делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на жалбата му, вместо ясно и точно посочване на въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), по който САС да се е произнесъл с атакуваната част от решението си по спора, касаторът В. В. „прави възражение за неправилното прилагане на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД в смисъл, че присъденото застрахователно обезщетение не контактува с действителните негови неимуществени вреди”.
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част и за разноските.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на В. В. В. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.23010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда такъв въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Затова непосочването на релевантен правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглежда което и да е от сочените допълнителни основания за това /по смисъла на т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В заключение оплакванията за неправилно прилагане на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, както и за допуснати от състава на въззивния съд съществени нарушения на процесуални правила са касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, но не и основания за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 9.І.2013 г., постановено по гр. дело № 2208/2012 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ И ТАЗИ ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1963 по описа за 2013 г.