О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр. София, 30.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3878/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Ф.-Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 927 от 09.06.17г., постановено по в.гр.д.№ 468/17г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 4301 от 18.11.16г. по гр.д.№ 14311/15г. на Варненския районен съд, ХVІІІ с-в, с което са отхвърлени предявените от касатора против И. Д. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 1/2 ид.част от недвижими имот – реална част с площ от 715 кв.м. от имот с идентификатор 10135.5545.46 по КК на [населено място], идентичен с ПИ № 46 по КП от 1979г., целият с площ от 970 кв.м., при посочени в решението граници на тази част.
За да постанови решението си възззивният съд е приел, че с решение по гр.д.№ 1413/98г. на ВРС, в сила от 15.05.1999г., на ответниците /наследници на Н. П. Х./ е възстановена собствеността върху част от имот пл.№ 46 , с площ от 968 кв.м., на основание чл.14, ал.3СПЗЗ. С решение № 470 от 23.04.2007г. по в.гр.д.№ 2194/06г. на ВОС е прието за установено по отношение на Д. В. Д. и Х. П. Д. /родители на ищцата/, че ответникът И. Н. П. е собственик на реална част от имот пл.№ 46 по плана на [населено място],[жк], м. “Б. Б.”, с площ от 897 кв.м. по силата на решението по гр.д.№ 1413/98г. на ВРС. С констативен нот.акт № 28/09г. В. Д. Д. е признат за собственик по давностно владение на ПИ № 10135.5545.46 с площ от 970 кв.м. и сграда на един етаж с площ от 970 кв.м. и сграда на един етаж с площ от 66 кв.м., а с нот.акт № 124/09г. същият е дарил на ищцата в първоинстанцинното производство Р. Д. Д. /негова сестра/ 1/2 ид.част от имота. С решение № 5289 от 15.12.2012г. по гр.д.№ 10319/11г. на ВРС В. Д. Д. и съпругата му В. В. Д. са осъдени да предадат на И. Н. П. владението върху процесната реална част от имот 10135.5545.46 по КККР на [населено място], идентичен с ПИ № 46 от КП-1979г. и ПИ 5450046 по ПНИ от 2002г. на основание чл.108 ЗС, като е отменен констативен нот.акт № 28/09г.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ответниците по делото се легитимират като собственици на процесния имот по силата на земеделска реституция, респ. че ищцата не е придобила права върху него по силата на договора за дарение, тъй като и нейният праводател не е бил негов собственик, както и че не е придобила правото на собственост върху имота по давностно владение за периода 28.05.09г. до 18.11.2015г., тъй като през този период е живяла в чужбина и по делото липсват данни да е осъществявала фактическа власт върху него нито лично, нито чрез своя брат, който по воденото срещу него дело се е позовавал на самостоятелно владение върху целия имот.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1. Следва ли съдът да обсъди всички писмени доказателства и доводи на страните; 2. Кога веднъж установено владение е прекъснато, с какви действия и на кои лица, както и какъв вид действия следва да извършва владелецът, за да се приеме, че той осъществява непрекъсната фактическа власт върху имота; 3. Изявления на съсобственик, направени извън рамките на разглежданото дело, следва ли да се вземат предвид при формиране становище от съда за намерението за владеене на имота от страна по настоящото дело; 4. “Самопрекъсва” ли си придобивната давност владелецът на имота, ако за определен период от време не пребивава в имота, който владее; 5 Длъжен ли е ответник по ревандикационен иск, който преди завеждане на делото е прехвърлил на трето лице част от недвижимия имот- предмет на спора, да съобщи на съда за осъществената сделка и процесуалното поведение на този ответник в производството по ревандикационния иск може ли да рефлектира върху добросъвестно придобитите права от неучастващия в този процес приобретател и 6. В случаите на възстановяване на земеделски в стари реални граници, от кой момент в полза на трето лице, владеещо тези имоти започва да тече придобивната давност – от влизане в сила на заповедта за одобряване на ПНИ или от влизане в сила на съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което се възстановяват в стари реални граници земеделски имоти. Поддържа се, че първите четири въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, петият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а последният е решаван противоречиво от съдилищата
Ответникът по жалбата И. Н. П. счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като претендира разноски, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн. ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба – 18.07.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба. Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
Първият поставен въпрос не е решен в противоречие с посочените от касатора решение № 802 по гр.д.№ 1783/09г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 8 по гр.д.№ 470/12г. на ВКС, ІІ г.о./представените две определения по чл.288 ГПК не представляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК/, според която съдът следва да обсъди всички доказателства, искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите им, имащи значение за решението по делото, тъй като в случая тези изисквания са спазени. Този въпрос се постановя от жалбоподателката във връзка с нейно оплакване, че въззивният съд не е обсъдил представено пред него нотариално заверено пълномощно от 28.05.2009г., с което тя е упълномощила своя брат да я представлява пред различни учреждения във връзка с процесния имот без да сочи какви правнорелевантни факти се установяват с него. Това писмено доказателство не е следвало да бъде и обсъждано, тъй като във въззивната жалба не са правени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения на във връзка с доклада по делото, респ. с допускането и събирането на доказателствата, което по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК би могло да бъде извинителна причина за допускането на това доказателство за първи път във въззивното производство съгласно ТР № 1/13г. на ОСГТК, нито жалбата съдържа искане за събиране на нови доказателства.
По следващите два въпроса във въззивното решение липсва произнасяне и същите не обуславят изхода на спора, тъй като решаващият извод на съда за уважаването на иска е че жалбоподателката не е установила изобщо трайна фактическа власт върху имота, а не че установената от нея фактическа власт е прекъсната /”самопрекъсната”/ на някакво основание. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, а освен това не е налице и противоречие на въззивното решение с посоченото в изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК решение № 330 по гр.д.№ 1519/10г. на ВКС, ІІ г.о., отнасящо се до различна хипотеза.
Това се отнася и за следващите два въпроса, тъй като във възззивното решение не е формиран решаващ извод, че братът на жалбоподателката – ответник по ревандикационния иск е бил длъжен да съобщи за осъществената преди завеждането на иска сделка и че неговото процесуално му поведение в това производство рефлектира върху добросъвестно придобитите от нея права върху имота, а е прието, че жалбоподателката не е придобила никакви права, тъй като и нейният “праводател” не е притежавал такива, а обстоятелството, че в това производство същият се е позовавал на самостоятелно владение върху целия имот, е посочено от въззивния съд като съпътстващ мотив за крайния му извод за неоснователност на предявената претенция. Освен това не са изложени и никакви доводи относно посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС допълнителни предпоставки във връзка с основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които не са налице. Тъй като в случая жалбоподателката се е позовала на придобивна давност с начало 28.05.2009г., която дата следва влизането в сила както на заповедта за одобряване на ПНИ, така и на решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, последният поставен въпрос също няма обуславящо изхода на спора значение.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация И. Н. П. строените от него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 927 от 09.06.17г., постановено по в.гр.д.№ 468/17г. на Варненския окръжен съд.
О с ъ ж д а Р. Д. Ф.-Д. от [населено място] да заплати на И. Н. П. от [населено място] сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: