О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.228
гр. София, .24.03..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5198 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 448 от 4.07.2008 год. по гр. д. № 441/2008 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 14.04.2008 год. по гр. д. № 399/2007 год. на В. районен съд и прекратил производството по предявения от ищците против О. В. иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, като процесуално недопустим.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците И, И. и А. М. , чрез пълномощника им адвокат А. Гяуров с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ответната О. В. не е взела становище по касационната жалба.
В представеното в изпълнение на указанията на съда изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовават се на противоречието му с практиката на ВКС и ВАС, като представят цитираните съдебни решения, поддържат противоречиво решаване на двете инстанции по същество в настоящето производство, като считат, че същественият материалноправен въпрос касае приложението на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а решеният съществен процесуалноправен въпрос е този за наличието на правен интерес от предявяването на иска против общината. Поддържат и значението на тези въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно т. 3.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, като спорът между страните е възникнал по повод твърдяната от касаторите, ищци допусната грешка в кадастралния план на селото от 1984 год., изразяваща се в това, че част от техния имот пл. № 41, с площ от 126 кв. м., неправилно е включен в УПИ *Х – общински. Поради това са искали да се признае по отношение на общината, че към миналия момент на изработване на кадастралния план, спорният имот, включен в общинския парцел, е бил част от техния имот пл. № 41, респ. на техния наследодател. Въззивният съд, въз основа на приетото заключение на техническата експертиза, приел, че между страните не съществува спор за собствеността на спорния имот към миналия момент, тъй като липсват данни общината да е собственик на парцела, отреден по плана от 1984 год. като държавен. Липсват данни за актуването му като общинска собственост, поради което и ищците нямат правен интерес от установяване на грешката в кадастъра по отношение на ответната община. Поради това приел иска за недопустим и обезсилил първоинстанционното решение с прекратяване на производството по предявения от ищците иск.
Следователно, същественият процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в обжалваното решение, действително е този за наличието на правен интерес за ищците да предявят иска срещу общината, но той не е решен в противоречие с практиката на ВКС – нито задължителна такава, /липсва позоваване в изложението на такава по т. 1/, нито в тази, илюстрирана с представеното решеине № 10 от 14.01.80 год. по гр. д. № 2549/79 год. І г. о. на ВС. В него е прието, че правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./ е налице не само когато е допусната грешка, свързана със спор за имуществено право, но и тогава, когато в кадастралния план е допусната непълнота – пропуснато заснемането на имотната граница между два съседни имота. Решеният от въззивния съд в обжалваното решение въпрос е друг, а именно този относно процесуалната легитимация на ответната община, срещу която е предявен иска, доколкото не е установено тя да е собственик на парцела, в който ищците са поддържали неправилно да е включен техен имот поради грешката, респ. непълнотата в кадастъра, а оттук и наличието на спор между тях относно това имуществено право. По този въпрос касаторите не обосновават наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, поради което и не следва да се допусне касационно обжалване на решението. Извън горното съображение следва да се добави и това, че представените решения на ВАС не могат да бъдат обсъждани, доколкото законът предвижда решаване на съществения въпрос от граждански съд, както и не е основание за допустимост различното произнасяне на двете инстанции в хода на едно и също производство. Наличието на основанието по т. 3 не е обосновано от касаторите, тъй като формулираният от тях като съществен материалноправен въпрос не е този, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, а относно същественият процесуалноправен въпрос липсва обосноваване на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложените доводи са неотносими към обосноваване наличието на тази предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като представляват касационни основания за неправилност на решението по същество на спора, които най-малкото не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.
В заключение се налага извод за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 448 от 4.07.2008 год. по гр. д. № 441/2008 год. по описа на П. окръжен съд по подадената от И. , И. и А. М. , чрез пълномощника им адвокат А, касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: