О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
гр. София, 29.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 357/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. М. от гр. С. срещу въззивно решение № 644 от 27.11.09г., постановено по в.гр.д. № 767/09г. на Плевенския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 22.06.09 г. по гр.д. № 4131/08г. на Плевенския районен съд, VІ с-в, с което е допусната да се извърши съдебна делба между Й. И. Г. и М. И. М. на поземлен имот с пл. № 1* в кв.88 по плана на гр. С. с площ от 2265 кв.м., заедно с масивна жилищна сграда, гараж и други подобрения при равни квоти.
По делото е установено, че страните са преки низходящи на И. Т. М. , починал през 1971г., който е бил собственик на процесният имот. Възражението на ответника в първоинстанционното производство М. М. , че е придобил имота по давност е прието от въззивния съд за неоснователно, тъй като същият упражнявайки фактическа власт върху него е бил държател на наследствените идеални части на своята сестра, доколкото по делото липсват данни да е демонстрирал поведение, което да показва несъмнено, че е завладял целия имот за себе си. По отношение на изградените в имота второстепенни постройки е прието, че те по силата на приращението (чл.92 ЗС) са станали собственост на собствениците на дворното място.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че с въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – определение № 878 от 18.08.09г. по гр.д. № 728/09г. на ВКС.
Ответницата по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай жалбоподателят не е посочил конкретните обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с практиката на ВКС, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В допълнение следва да се отбележи, че представеното от него определение № 878 от 18.08.09г. по гр.д. № 728/09г. на ВКС е постановено по реда на чл.288 ГПК, поради което същото не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК (срв. дадените с ТР № 1/09г на ОСГТК задължителни разяснения).
С оглед на казаното подадената от М. И. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 644 от 27.11.09г., постановено по в.гр.д. № 767/09г. на Плевенския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: