Определение №690 от по гр. дело №303/303 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 690
 
гр. София, 29.06..2010 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА  
                                                                       ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 303/10г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Н. А. и Г. Н. А. от гр. В. срещу въззивно решение № 1* от 11.12.09г., постановено по в.гр.д. № 1131/09г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 1* от 13.04.09 г. по гр.д. № 9121/07г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от З. Н. А. и Г. Н. А. против З. К. Г. и П. Ж. Г. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху реална част с площ от 364, 68 кв.м. от поземлен имот № 115 по ПНИ на с.о. “Р”, гр. В. при посочени в решението граници.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство не се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като решение № 574 от 07.12.1998г. на ПК- В. , с което им е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 11, 786 дка в м.”Ф”, е нищожно поради обстоятелството, че се отнася за имот, който не е заявен за възстановяване, и поради това, че същото е постановено на основание чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ след изтичането на сроковете за изменяне на предходно решение на комисията от 10.06.1993г., с което е отказано възстановяването на собствеността. С оглед на това е прието, че не следва да се обсъждат останалите предпоставки за основателност на иска по чл.108 ЗС, респ. дали ответниците са придобили правото на собственост върху имота по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че окръжният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос – за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, който е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с ТР №1/2009г. ОСГТК, т.4 задължителни разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочен конкретен обуславящ изхода на спора правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК (същият съгласно посоченото тълкувателно решение не може да се отнася за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства), нито са изложени никакви доводи във връзка с това основание за допускане на касационно обжалване, а вместо това са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че същото не е налице.
С оглед на казаното подадената от З. Н. А. и Г. Н. А. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 11.12.09г., постановено по в.гр.д. № 1131/09г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар