3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София 07.03. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 748/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. М., Ш. С. О., Р. С. И. и А. С. В.,[населено място], срещу въззивно решение №60/12.03.2010г. по гр. дело №69/2010г. на Окръжен съд-Смолян. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочат се нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че ищците са изпълнили доказателствената си тежест в процеса, но въззивният съд не възприел законосъобразните изводи в първоинстанционното решение и отхвърлил иска. Неправилна е извършената преценка на доказателствата като те са едностранчиво и превратно тълкувани. Касаторите сочат решения на ВКС и твърдят, че те не са съобразени. Позовават се и на ППВС№1/1953г. за това, че съдът е длъжен конкретно, точно и ясно да посочи, какво приема от фактическа страна, а когато са събрани противоречиви доказателства, да посочи на кои и защо основава изводите си.
Ответниците по касация Ц. настоятелство при Х.”С. Г.” Смолян и Х. „С. дух”,[населено място] оспорват жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено изцяло решение № 416/2009г. по гр.д.№697/2008г. по описа на С. районен съд. По реда на 271,ал.1 ГПК е отхвърлен предявеният от И. С. М., Ш. С. О., Р. С. И. и А. С. В. срещу Ц. настоятелство при Х.”С. Г.” Смолян и Х. „С. дух”,[населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот –№ 67653.917.851 по кадастралната карта на[населено място] с площ 740 кв.м., идентичен с част от имот пл.№ 2284, кв.184 по регулационния план на[населено място], която част попада в парцел І-Параклис. Въззивният съд е приел, че ищците не са установили да са собственици на имота. Решение №2472/1997г. на ПК- Смолян, не ги легитимира като такива, тъй като имотът, който е предмет на реституцията не е земеделски по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ и попада в хипотезата на чл.2,ал.2,т.3 ЗСПЗЗ – застроен със сграда на религиозна общност. С решението е възстановена собствеността върху нива от 2,505 дка, представляваща част от имот № 2284 при посочени граници – парцели като не е посочено, че се възстановява частта, попадаща в парцел І-Параклис, кв.184. В скицата към решението на ПК е посочено, че част от имот №2284 с площ 940 кв.м. попада в парцел І-Параклис. Липсват обаче граници на възстановения имот. Упражнявайки косвен съдебен контрол върху решението на ПК като административен акт, въззивният съд е приел, че след като процесният имот е изгубил качеството си на земеделски, то на основание чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ ищците не могат да възстановят собствеността си в реални граници. Изводите са направени след анализ на приетите по делото доказателства.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК относно допуснатите от съда процесуални нарушения не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Изложеното в тази връзка представлява касационни оплаквания, които обаче не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Втората група въпроси относно задължението на съда точно и ясно да посочи, какво приема от фактическа страна, а когато са събрани противоречиви доказателства, да посочи на кои и защо основава изводите си, също не могат да обосноват допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 или т.2, тъй като от една страна касаторите не са конкретизирали кои са необсъдените факти и обстоятелства, както и кои са противоречивите доказателства, а от друга развитите доводи от тях сочат необоснованост на обжалваното решение. Наличието и обаче е основание по чл.281,ал.1,т.3 ГПК за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение, а не основание по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №60/12.03.2010г. по гр. дело №69/2010г. на Окръжен съд-Смолян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: