О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр. София, 24.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 24/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 377 от 07.10.08г., постановено по в.гр.д. № 138/08г. на
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. Н. Д. и М. Н. Д. от с. В. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – относно придобиване право на собственост по давност и за упражняването и защитата на това право, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че обжалваното решение с нищо не противоречи на ТР № 178 от 30.06.1986г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот и че при уважаване на иска нотариалният акт се отменява, тъй като в него не е взето различно становище по тези въпроси, а искът е отхвърлен поради обстоятелството, че не ищците, а ответниците са собственици на процесния имот, респ. че предпоставките на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на цитираните по-горе два нотариални акта не са налице. Липсва противоречие и с решение № 404 от 16.06.95г. по гр.д. № 1904/94г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че за да се придобие един имот по давност не е достатъчно да е изтекъл предвидения в закона срок, а е необходимо владелецът да се позове на давността чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение, тъй като в атакуваното решение е възприето същото становище. Казаното важи и за решение № 1* по гр.д. № 4646/07г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставено в сила решението от 03.07.07г. по гр.д. № 955/06г. на ДОС (последното не е представено по делото от касаторите).
Третото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго т.е. съществува съдебна практика но тя е неправилна и следва да бъде променена. В разглеждания случай не са изложени никакви съображения за обосноваването на тази предпоставка за допускане на касационно обжалване, а вместо тава са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство, което обуславя извода за липса на същата. Наред с това във връзка с поставените от тях въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
С оглед изложеното подадената от Д. Н. Д. и М. Н. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 377 от 07.10.08г., постановено по в.гр.д. № 138/08г. на Д. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: