О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 10.02..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4928/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 9 от 14.02.08г. по гр.д. № 308/07г. на Силистренския окръжен съд е отменено решение № 175 от 02.11.07г., постановено по гр.д. № 351/06г. на Д. районен съд и вместо него е отхвърлил иска на В. Х. Ю. и Н. Х. Н. по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу Нафизе Х. М. , Т. Н. К. и С. Д. Д. за признаване за установено, че възстановените с решение № 17 от 13.04.99г. на ОСЗГ – Д. ниви с обща площ от 29.996 дка, находящи се в землището на с. П. област на Н. М. М. /Яваш/ са собственост на наследниците на Х. А. Ю. Прието е, че дядото на ищците А е притежавал 152 дка земи в землището на с. П. две ниви по 26 дка и 100 дка гора, последната в м.”К”. Същият е починал през 1951г. и е оставил за единствен свой наследник по закон техния баща Х, който е притежавал две ниви с обща площ 68 дка и също е починал. С решение № 17 от 13.04.99г. на ОСЗГ – Д. на А. Ю. е възстановено правото на собственост върху нива в м. ”К” с площ от 99, 982 дка, а с други две решения на общинската служба на наследниците на Х. Ю. са възстановени общо 65, 367 дка зем земи в землището на с. П.. С решение № 17 от 13.04.99г. на ОСЗГ – Д. на наследодателя на ответниците Н е възстановено правото на собственост върху лозе от 0,999 дка и в м.”Л” и нива от 28,997 дка в м. ”К” или общо 29.996 дка, който ги е дарил на децата си С. Д. и Т. К. За да отхвърли предявения иск решаващият съд е приел, че по делото не е установено по категоричен начин процесните земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС да са били притежание на наследодателя на ищците, както и че техните претенции за възстановяване правото на собственост върху притежаваните от техния наследодател земеделски земи са били уважени изцяло от ОСЗГ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. Х. Н. от с. П. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос – по приложението на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, които е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че касаторката не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на решения на ВС и ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от касаторката решение № 1* от 19.10.99г. по гр.д. № 2075/98г. на ВКС, V г.о., в което е прието, че предмет на претенцията по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е установяване правото на собственост върху земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС при съществуване на спор с друг претендиращ и решение № 676 от 14.11.96г. по гр.д. № 867/96г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че собствеността на внесените в ТКЗС се възстановява на техния собственик, а не непременно на лицето, което ги е внесло, тъй като в него не е взето някакво различно становище по тези въпроси. Казаното се отнася и за решение № 1818а от 01.11.95г. по гр.д. № 2180/94г. и решение № 1819а от 01.11.95г. по гр.д. № 2189/94г. на ВС, ІV г.о. в които е прието, че при спор за материално право декларацията за внасяне на земеделска земя при влизане в ТКЗС, както и служебна бележка относно посоченото обстоятелство не са достатъчни доказателства за да се приеме, че определено лице е било собственик на земеделски земи. В тази насока следва да се отбележи, че в случая предявеният иск е отхвърлен не защото ответниците са доказали, че техният праводател е бил собственик на процесните земеделски земи към момента на включването им в ТКЗС, а защото ищците не са доказали при условията на пряко и пълно доказване съгласно чл.127, ал.1 ГПК/отм./ техният наследодател да е бил собственик, което е необходима предпоставка за уважаването на иска. Ето защо липсва противоречие между обжалваното и посочените от касаторката решения.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същото би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго т.е. съществува съдебна практика но тя е неправилна и следва да бъде променена. В разглеждания случай касаторката не е изложила никакви доводи в посочените насоки. Наред с това във връзка с поставения от тях въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
С оглед изложеното подадената от Н. Х. Н. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 9 от 14.02.08г. по гр.д. № 308/07г. на Силистренския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: