О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.23
гр. София, 08.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1007 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 8.04.2009 год. по гр. д. № 47/2009 год. Сливенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 9.12.2008 год. по гр. д. № 2715/2007 год. на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен преядвения от „У” ЕООД против О. С. иск по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ и вместо това е постановил друго, с което признал за установено между страните, че „У” ЕООД е собственик на част от поземлен имот с идентификатор 67338.522.43 по кадастралната карта на гр. С., с площ 4 352 кв. м., поземлен имот с идентификатор 67338.522.98 с площ 1 836 кв. м. и част от поземлен имот с идентификатор № 6* с площ 117 кв. м., актувани като частна общинска собственост и осъдил с допълнителното решение от 26.05.2009 год. община С. да предаде на ищеца владението върху тези имоти.
О. С. обжалва в срок горното въззивно решение с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон, с молба за отмяната му и вместо това ревандикационният иск бъде отхвърлен. Претендира и заплащане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по въпросите за придобивната давност и правоприемството на ищцовото дружество е в противоречие със съдебната практика – решение № 1* по гр. д. № 1208/2001 год. на ВКС и решение № 172 по гр. д. № 729/2007 год. на СлОС и ТР № 1/95 год. на ОСГК на ВКС.
Ищецът „У” ЕООД, гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да уважи частично ревандикационния иск против общината, въззивният съд е приел, че дружеството, ищец се легитимира като правоприемник на ПП „У”, собственик на имот с площ 7 000 кв. м., представляващ парцел **** в гр. С. по плана от 1971 год., отреден за ПП „У”, целият с площ 9 850 кв. м. – нот. акт № 33/72 год. Горният имот е придобит вследствие отчуждаване на частни имоти и изплащане на съответните обезщетения на бившите собственици, и по регулация, като липсват данни този имот да е бил отчуждаван от производственото предприятие. Съдът е приел, че е налице неправомерно завземане на имота от общината, представляващо основание за приложение на реституционната норма на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ върху частта от бившия имот, актувана като общинска собственост.
По отношение възражението на общината за придобивна давност, съдът е приел, че владението е могло да започне не по-рано от влизане в сила на ЗОбС/1996 год., като е съобразил и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, в сила от 22.11.97 год., заличаваща ефекта на изтеклата до този момент давност, поради което и заключил, че до предявяване на иска не е изтекъл необходимия срок на придобивната давност. Действително, въззивният съд не е обсъждал довод за наличие на изтекъл краткия петгодишен срок на придобивната давност от договор от 19.06.97 год., сключен с Министерство на транспорта, но поради липса на позоваване от ответника на кратка придобивна давност. Обсъждането на този договор е във връзка с твърдението на общината, че е придобила собствеността върху спорния имот въз основа на него /вж.писмена защита пред въззивния съд и становището в хода на устинте състезание в същото производство/, поради което и формулираният в изложението въпрос не е обусловил изхода на спора. Затова и приложеното съдебно решение № 1* по гр. д. № 1208/2001 год. на ВКС не е относимо към поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Вторият правен въпрос относно правоприемството на ищцовото дружество и ПП „У”, макар и релевантен за изхода на спора, не се установява да е решен от въззивния съд противоречиво в друго решение на СлОС – № 172 по гр. д. № 729/2007 год., тъй като не е представено в подкрепа на твърдението, а и такова противоречиво произнасяне по този въпрос не се констатира със съдържанието на ТР № 1/95 год. на ОСГК на ВКС. Останалите изложени от касатора доводи, включително тези в представено допълнение към изложението, представляват касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани, без допускане на касационно обжалване на решението. А в случая не са налице основанията за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, както се поддържа от касатора, поради което и съгласно чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 81 от 8.04.2009 год. по гр. д. № 47/2009 год. по описа на Сливенския окръжен съд, по подадената от О. С. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: