О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр. София, 07.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 375/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 604 от 05.01.09г., постановено по гр.д. № 556/08г. Русенският окръжен съд е отменил решение № 77 от 20.06.08г. по гр.д. № 827/08г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на О. Р., че Г. М. С. е собственик на урегулиран поземлен имот ІІІ-120 в кв.5 по плана на с. Н., Р. област с площ от 1016 кв.м. и вместо него е отхвърлил иска като неоснователен.становено е, че ищецът черпи права върху процесния имот от лицето Я. И. Б. , на когото същият е бил отстъпен за строеж на жилище с протоколно решение № 11 от 16.11.1959г. на ИК на СНС заради отчужден негов застроен недвижим имот по силата на ПМС от 01.02.1956г. за строеж на язовирна стена в кв. Липник – с. Н.. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че представените по делото протоколи от 09.02.1960г. на ТПС и от 10.02.1960г. на комисията по чл.67 ППЗНИНМ /отм./ не легитимират праводателя на ищеца като собственик на процесния имот, тъй като съдържат описание на отчуждения и на предоставения с решението от 16.11.1959г. имот, но не съдържат изявление на компетентния орган /ТПС комисията/ за имотно обезщетяване. Прието е също, че доколкото двата имота са представлявали дворни места, т.е. имоти в чертите на населеното място, отношенията по повод отчуждаването и обезщетяването не са могли да бъдат уредени по правилата на ПМС от 01.02.1956г. Наред с това е прието, че праводателят на ищеца не е придобил процесното място по замяна, нито е придобил право на строеж върху него, тъй като липсва разрешение на ИК на ОНС съгласно действалите тогава разпоредби на ЗС и ПДИ /отм./.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. М. С. от с. Н., Р. област с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос – относно начина на обезщетяване на собствениците на недвижими имоти, отчуждени по реда на ПМС от 01.02.1956г. за мелиоративни съоръжения, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в случая се налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос е съществен, а в представеното от касатора влязло в сила решение от 15.10.1981г. по гр.д. № 2127/81г. на Русенския районен съд той е решен по различен начин, като по аналогичен случай е прието, че по силата на посоченото постановление /чл.2/ отстъпените в обезщетение имоти на засегнатите стопани, земите на които са отчуждени за строежа на язовирната стена в с. Л., са станали тяхна собственост.
С оглед изложеното подадената от Г. М. С. касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 604 от 05.01.09г., постановено по гр.д. № 556/08г. на Русенския окръжен съд.
О с т а в я касационната жалба на Г. М. С. без движение.
У к а з в а на касатора в седемдневен срок от съобщението да внесат по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. съгласно Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представят вносния документ, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: