ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 233
гр. София, 11.05.година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 21.10.2015 (двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 5214 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 3613/10.09.2015 година, подадена от В. С. В. и Е. Й. В., частна касационна жалба с вх. № 3614/10.09.2015 година, подадена от Р. Т. С. и В. С. С., частна жалба № 3615/10.09.2015 година, подадена от Е. С. С. и частна жалба с вх. № 3616/10.09.2015 година, подадена от С. В. С. срещу определение № 249/30.07.2015 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 314/2015 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Велико Търново е потвърдил определение № 494/02.06.2015 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 572/2013 година, с което са оставени без уважение исканията на касаторите за допълване на определение № 274/27.03.2015 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 572/2013 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. В частните касационни жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено като се постанови друго, с което да бъдат уважени исканията на касаторите по чл. 248 от ГПК за допълване на № 274/27.03.2015 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 572/2013 година в частта му за разноските. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Велико Търново по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по частни касационни жалби К. [населено място] е подал отговор на същите с вх. № 4067/08.10.2015 година, с който е изразено становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Велико Търново, а ако същото бъде допуснато са изложени твърдения, че жалбите са неоснователни и като такива трябва да се оставят без уважение, а атакуваното с тях определение да бъде потвърдено.
Частните касационни жалби са подадени в установения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същите са подадени от надлежни страни и отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 284 от ГПК, поради което са допустими.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да се произнесе с обжалваното определение съставът на Апелативен съд Велико Търново е взел предвид факта, че с определение № 494/02.06.2015 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 572/2013 година са оставени без уважение молбите на С. В. С., Е. С. С., Р. Т. С., Е. Й. В., В. С. В. и В. С. С. по чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 274/27.03.2015 година, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 232 от ГПК, като им бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че искането за присъждане на направените по делото разноски и представянето на доказателства за такива трябва да бъде направено до приключването му. Посочено е, че това е така в случаите, когато страната е имала процесуална възможност да го направи, а когато такава не е съществувала искането могло да се направи за първи път с молбата по чл. 248 от ГПК. Прието е, че искането за прекратяване на производството по реда на чл. 232 от ГПК било направено в проведеното на 26.03.2015 година съдебно заседание, на което са присъствали адвокатите Н. и Ч.. Първият от тях е представлявал С. В. С., а вторият е представил пълномощни за процесуално представителство на С. В. С., Р. Т. С. и В. С. С., като е заявил, че е пълномощник и на Е. С. С., Е. Й. В. и В. С. В., но не е представил пълномощните си, а е поискал да му бъде определен срок за това. Трите пълномощни са били представени с молба от 30.03.2015 година и с оглед на това съставът на Апелативен съд Велико Търново е приел, че с обратна сила са санирани извършените от адвокат Ч. действия от името на Е. С. С., Е. Й. В. и В. С. В.. Тъй като адвокатите Н. и Ч. са били процесуални представители на всички ответници по делото и оттеглянето на иска от К. [населено място] е извършено в тяхно присъствие в съдебното заседание на 26.05.2015 година то те са имали процесуалната възможност да направят искане за присъждане на разноските и да представят доказателства за извършени такива в това заседание. Това обаче било направено едва на 30.03.2015 година, след като производството по делото вече е било прекратено. С оглед на това съставът на Апелативен съд Велико Търново е приел, че жалбоподателите са проявили процесуално бездействие и не са направили своевременно искане за присъждане на разноски, поради което трябва да понесат неблагоприятните последици от това. След като са имали процесуалната възможност да направят искането си преди приключването на делото, то искането направено с молбата по чл. 248 от ГПК се явявало неоснователно, тъй като е пропуснат срока за извършването на волеизявлението до приключване на делото. С оглед на тези съображения въззивният съд е оставил без уважение молбите на С. В. С., Е. С. С., Р. Т. С., Е. Й. В., В. С. В. и В. С. С. по чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 274/27.03.2015 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 572/2013 година.
В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК всички касатори поставят три идентични въпроса, а именно: 1.) Когато основанието за прекратяване на делото е по причина, извън поведението на ответника (например оттегляне или отказ от иск), то искането за присъждане на разноски може ли да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 от ГПК?; 2.) Валидно ли е волеизявление за оттегляне на иска, направено от процесуален представител без изрично писмено пълномощно съгласно чл. 34, ал. 3 от ГПК? И 3.) Има ли проведено съдебно заседание, на което не е даден ход на делото? За първия от въпросите се твърди, че е разрешен от състава на Апелативен съд Велико Търново в противоречие с постановените по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК определение № 101/12.03.2013 година, постановено по ч. гр. д. № 102/2012 година, определение № 455/12.11.2010 година, постановено по ч. гр. д. № 405/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. и определение № 17/17.01.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 5628/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. като се иска допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. За втория и третия въпрос се твърди, че отговорите им са ясни и следват от закона, но тъй като въззивният съд се е произнесъл по тях неправилно и липсвала съдебна практика, касационното обжалване трябвало да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В случая не се оспорва прекратяването на производството по гр. д. № 572/2013 година, поради извършено от страна на К. [населено място] оттегляне на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) по реда на чл. 232 от ГПК, поради което вторият въпрос не е обуславящ и въз основа на него не може да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Апелативен съд Велико Търново. Третият въпрос не е посочен точно, но може да се уточни в смисъл, че се иска отговор дали е налице редовно проведено открито съдебно заседание, в което страните са могли да извършват процесуални действия, да правят искания и възражения и да упражнят определени техни права в случаите, когато не е даден ход на делото поради неспазена процедура по призоваване или други причини. Този въпрос обаче също не е обуславящ, тъй като не е свързан с крайния срок, в който страните могат да искат изменение или допълване на съдебния акт в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Първият от поставените въпроси обаче е обуславящ и по него трябва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Апелативен съд Велико Търново. Отговорът на този въпрос се съдържа в представените с изложенията на касаторите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК определение № 101/12.03-2012 година, постановено по ч. гр. д. № 12.03.3012 година и определение № 455/12.11.2010 година, постановено по ч. гр. д. № 405/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. Както е посочено в тях разпоредбата на чл. 78, ал. от ГПК предвижда право на ответника на разноски и при прекратяване на делото, без обаче да установява краен срок, в който трябва да се направи искане за присъждането им. При липсата на такъв срок за това искане трябва да намери приложение общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всичките свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В същия срок трябва да бъдат представени и доказателствата за реалното извършване на претендираните разноски. Видно от разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ГПК ответникът не е задължен да включи в отговора на исковата молба искането за присъждане на разноски, нито е задължен да представи такива. Това следва и от обстоятелството, че част от тези разноски или всичките могат да бъдат извършени в хода на производството и след подаването на отговора. Искането за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК може да се направи в открито съдебно заседание и то, ако ответникът е редовно призован за него. Когато не е налице редовно призоваване за откритото съдебно заседание или когато основанието за прекратяване е по причина извън поведението на ответника (оттегляне или отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба), което е разгледано в закрито заседание, без предварителното уведомяване и вземане на становище на ответника, то искането му за присъждане на разноски може да бъде направено с допълнителна молба след съдебния акт за прекратяване на производството, която съдът разглежда по реда на чл. 248 от ГПК. Тези определения са постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и представляват задължителна съдебна практика, с която въззивният съд не се е съобразил, тъй като е приел, че искането за присъждане на разноски е трябвало да се направи преди самото прекратяване на производството по делото-в съдебното заседание, предшестващо закритото такова, по направеното от К. [населено място] оттегляне на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) по реда на чл. 232 от ГПК. С оглед на това са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Велико Търново по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството по гр. д. № 572/2013 година по описа на Окръжен съд Ловеч е прекратено по реда на чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) от страна на К.. Самото оттегляне е направено с молба вх. № 26.03.2015 година, към която е било приложено решение № 108/25.03.2015 година за извършване на това процесуално действие. Съставът на Окръжен съд Ловеч се е произнесъл по молбата в закрито заседание на 27.03.2015 година като е постановил определение № 274/27.03.2015 година за прекратяване на производството. Преди това прекратяване съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание на 26.03.2015 година от 10.00 часа. Съдът обаче не е дал ход на това заседание и не го е провел, тъй като е приел, че Е. С. С., Е. Й. В. и В. С. В. не са редовно призовани като не са се явили и не са надлежно представлявани. В това заседание процесуалният представител на К. е заявил, че на заседание на комисията, проведено на 25.03.2015 година е взето решение за оттегляне на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), но той не разполага с препис от решението, поради което е поискал да не се дава ход на заседанието. Съдът не е дал ход на производството и с оглед на заявеното от процесуалния представител на К. [населено място] му е дал възможност да представи препис от решението на комисията за оттеглянето на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и за прекратяване на производството, с преписи за останалите страни, като е насрочил ново открито съдебно заседание за 14.04.2015 година от 11.00 часа. Предвид на производството по делото не е приключило с определение на съда, постановено в съдебното заседание на 26.03.2015 година, а същото е останало висящо. С оглед на това не може да бъде прието, че касаторите е трябвало да направят искането си за присъждане на направените по делото разноски най-късно до приключването на заседанието от 26.03.2015 година. Страните по делото са били уведомени за провеждането на ново открито съдебно заседание, а и с оглед определението на съда евентуално са очаквали да получат преписи от молбата на К. по чл. 232 от ГПК и да могат да изразят становище по нея. Самата молба на К. за оттегляне на искането е подадена в деловодството на Окръжен съд Ловеч с вх. № 2060/26.03.2014 година в 13.14 часа, т. е. след приключване на съдебното заседание. Същата е била разгледана от съда в закрито заседание на следващия ден, когато е било постановено и определение № 274/27.03.2015 година, с което производството по гр. д. № 572/2013 година по описа на Окръжен съд Ловеч е било прекратено като съдът не се е произнесъл по отношение на направените по делото разноски. Както се посочи по-горе С. В. С., Е. С. С., Р. Т. С., Е. Й. В., В. С. В. и В. С. С. не са били длъжни да направят искането си за разноски с отговора на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и пропускът им да направят това не води до преклудиране на правото им да искат такива, в случаите по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Те са могли да направят това искане по всяко време на съдебното производство, до края на съдебното заседание, в което се приключва съдебното дирене и се дава ход на устните състезания. Необходимо условие за това обаче е те да са били редовно призовани за съдебното заседание, за да могат да се явят в съдебното заседание и да заявят искането си за присъждане на разноски или да направят това с писмена молба преди самото заседание. Страните в производството са били призовавани за съдебното заседание на 26.03.2015 година като част от тях са се явили на него, а за Е. С. С., Е. Й. В. и В. С. В. първоинстанционният съд е приел, че са нередовно призовани и не се представляват надлежно, поради което не е дал ход на съдебното заседание и е отложил делото за друга дата и час. Поради това в съдебното заседание не е постановяван съдебен акт, с който производството по делото да е прекратено. Само в този случай правото на страните да искат разноски би се преклудирало с края на съдебното заседание и то само за редовно призованите страни. В съдебното заседание на 26.03.2015 година представителите на К. [населено място] са заявили, че е взето решение за оттеглянето на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и за упълномощаването им да заявят оттеглянето, но не разполагат с препис от него, поради което са поискали да не се дава ход на делото. Това заявление не е равнозначно на заявление за оттегляне по искането по смисъла на чл. 232 от ГПК, но дори и да се приравни на такова съставът на Окръжен съд Ловеч не се е произнесъл по него, а е дал възможност на представителите на К. [населено място], в едноседмичен срок от датата на заседанието, да представят препис от решението за оттегляне на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) с преписи за другите страни в производството. Предвид на това производството е останало висящо и след края на съдебното заседание от 26.03.2015 година и възможността на касаторите да искат присъждане на разноски в случаите по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК не е била преклудирана. Прекратяването на първоинстанционното производство е настъпило едва с постановяването на определение № 274/27.03.2015 година, Същото е постановено от състава на Окръжен съд Ловеч въз основа на молба с вх. № 2060/26.03.2015 година, подадена от К. [населено място] след края на съдебното заседание от 26.03.2015 година. Преписи от тази молба и приложеното към нея решение № 108/25.03.2015 година на К. [населено място] не са връчвани на останалите страни в производството, поради което те не са могли да изразят становище по нея, съответно да поискат присъждането на разноски в случай на прекратяване на производството. К. не са призовавани или уведомявани по друг начин за закритото заседание, в което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, а са научили за това прекратяване с връчването на препис от определението. Затова те са могли да направят искането си за присъждане за разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК по реда и в сроковете по чл. 248 от ГПК и като е приел противното съставът на Апелативен съд Велико Търново е постановил незаконосъобразно определение. Освен, че са могли да искат допълване на определението за прекратяване на производството, в частта му за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК касаторите могат да представят доказателствата за извършените от тях разноски със самата молба за допълване. В случая са представени доказателства за извършени от страните разноски за процесуални представители по делото както следва: С. В. С. платени на 04.03.2015 година-8350.00 лева; Р. Т. С. и В. С. С. платени на 09.12.2014 година-13 558.72 лева; В. С. В. и Е. Й. В. платени на 22.01.2015 година-5242.20 лева и Е. С. С. платени на 17.12.2014 година-2631.10 лева.
Видно от данните по делото К. [населено място] е поискало отнемането на имущество от Р. Т. С. и С. В. С. в общ размер на 205 120.95 лева, без да го разграничава поотделно за всеки един от тях. Наред с това е поискано от Е. Й. В., В. С. В., Е. С. С. и В. С. С. да бъде отнет недвижим имот като е посочена цена на искането от 54 852.47 лева, без да се посочи, поотделно от кой каква идеална част се иска да бъде отнеса. В тази връзка настоящия съдебен състав намира, че направеното от К. [населено място] възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения е неоснователно. Наистина заплатените от Р. Т. С. и С. В. С. такива възнаграждения са над установения с Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но само това не обосновава тяхната прекомерност. В хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК дори и при прекомерност на възнаграждението съдът не е задължен да определи минималното такова, а трябва да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото и да определи размера на възнаграждението с оглед на нея, без да слиза под установения минимум. В случая заплатените от С. В. С. и Р. Т. С. адвокатски възнаграждения съответстват на фактическата и правна сложност на делото, предвид характера на искането, обема на представените доказателства и фактите, които са предмет на изследване в производството. Обстоятелството, че производството е било прекратено преди да се развие, не е основание за намаляване на размера на заплатените адвокатски възнаграждения, доколкото разноските са направени въз връзка с предявеното от К. [населено място] искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), а оттеглянето му не е по инициатива на касаторите. Освен това следва да се има предвид, че Р. Т. С. е заплатила адвокатско възнаграждение съвместно с В. С. С.. Що се отнася до останалите ответници по искането то, доколкото същите имат интерес от запазването на целия имот, който е придобит чрез Е. Й. В., която е осъществила сделката лично за себе си и в полза на третите лица Е. С. С. и В. С. С., то цената на искането срещу тях трябва да се определи върху целия имот, поради което и заплатеното от тях адвокатско възнаграждение не е прекомерно. При това те могат да навеждат възражения не само за това, че по отношение на тях самите не са налице предпоставките за отнемане на имота, но и за това, че не са налице въобще такива по отношение на Р. Т. С. и С. В. С., тъй като черпят правата си от тях.
С оглед на горното исканията на С. В. С., Е. С. С., Р. Т. С., Е. Й. В., В. С. В. и В. С. С. за допълване на определение № 274/27.03.2015 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 572/2013 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени в посочените по-горе размери.
Предвид изхода на спора на касаторите се дължат направените от тях в настоящето производство и в производството пред Апелативен съд Велико Търново разноски. Съдът обаче намира, че в случая минималния размер на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция трябва да се определи по реда на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по реда на чл. 9, ал. 2 от същата, доколкото последния се отнася до изготвяне на касационни жалби с основания за допускане на касационно обжалване срещу постановените по спора решения, но не и за частните жалби. За последните намира приложение разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 година, която се отнася само до частните жалби в исковото производство. Поради това възражението на К. [населено място] по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното за касационната инстанция адвокатско възнаграждение е основателно и то трябва да бъде намалено. С оглед на това на всеки един от касаторите трябва да бъдат присъдени по 200.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Поради това К. [населено място] ще трябва да бъде осъдено да заплати на В. С. В. и Е. Й. В. сумата от 430.00 лева разноски, на Р. Т. С. и В. С. С. сумата от 630.00 лева, на Е. С. С. от 430.00 лева и на С. В. С. сумата от 430.00 лева разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 249/30.07.2015 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 314/2015 година.
ОТМЕНЯВА определение № 249/30.07.2015 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 314/2015 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение № 274/27.03.2015 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 572/2013 година в частта му за разноските както следва:
ОСЪЖДА К. [населено място], [улица], ет. да заплати на В. С. В. с ЕГН [ЕГН] и на Е. Й. В. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община], ул. Н. В.” № 2 сумата от 5242.10 лева, на Р. Т. С. с ЕГН [ЕГН] и на В. С. С. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], район „.”, [улица], ап. сумата от 13 558.72 лева, на С. В. С. от [населено място],[жк], вх. „”, ет. , ап. , с ЕГН [ЕГН] сумата от 8350.00 лева и на Е. С. С. от [населено място],[жк], вх. „”, ет. , ап. , с ЕГН [ЕГН] сумата от 2631.10 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. [населено място], [улица], ет. да заплати на В. С. В. с ЕГН [ЕГН] и на Е. Й. В. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община], ул. Н. В.” № сумата от 430.00 лева, на Р. Т. С. с ЕГН [ЕГН] и на В. С. С. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], район „.”, [улица], ап. сумата от 630.00 лева, на С. В. С. от [населено място],[жк], вх. „”, ет. , ап. , с ЕГН [ЕГН] сумата от 430.00 лева и на Е. С. С. от [населено място],[жк], вх. „”, ет. , ап. , с ЕГН [ЕГН] сумата от 430.00 лева разноски по делото за частното въззивно и касационно производства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.