ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 643
София, 02.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 680/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Х. И. – от гр. Б. дол срещу Определение от 6.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 429/ 2009 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 9.ІV.2009 г. по гр.д. № 590/ 2009 г. на Кюстендилски районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че определенията на двете съдебни инстанции, са постановени в противоречие с практиката на ВКС: Определение № 311/26.V.2009 г по ч.т.д. № 272/2009 г., Определение № 108/19.ІІ.2009 г. по ч.т.д. № 90/ 2009 г. и Определение № 338/15. Х.2008 г. по гр.д. № 1568/2008 г., копия от които представя.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което е прекратено производството по делото по предявения иск за признаване за установено по отношение на “В” О. – в ликвидация – гр. К., че ищецът не дължи 1 492. 40 лв. за доставена вода, пречистване и отвеждане на канални води за посочения период, 202.28 лв. лихва и 29.26 лв. разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист. Изложени са съображения, че предявеният иск по чл. 124 ал. 1 ГПК е недопустим, тъй като за длъжника е предвиден специален ред за защита – възражение по чл. 414 ГПК, възражение по чл. 423 ГПК или предявяване на иск по чл. 424 ГПК, който ред изключва общия исков ред по чл. 124 ал. 1 ГПК. Съдът е посочил, че при осъществяване на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение, когато съдът служебно издава изпълнителен лист, като съществуването на вземането не е установено със сила на пресъдено нещо, но с изтичане на сроковете по чл. 424 ГПК, се получава ефект, аналогичен на СПН и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуването на вземането.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос за допустимостта на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, като път на защита на длъжник срещу влязла в сила заповед за принудително изпълнение, е релевантен за делото – от правилното му разрешаване зависи преценката дали определението е правилно, но този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с практика на ВКС по въпроса. Пътят на защита на длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, е да подаде възражение срещу нея пред въззивния съд или да предяви в посочените срокове и при предвидените в закона условия иск по чл. 424 ГПК. Създаден е специален ред на защита на длъжника срещу заповед за изпълнение, като не е упражнил този ред, заповедта за изпълнение е влязла в сила и за длъжника е преклудирана възможността по общия ред с иск по чл. 124 ал. 1 ГПК да оспорва съществуването на вземането, какъвто иск е недопустим.
Не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, каквото основание жалбоподателят изрично не е посочил, но каквото може да се изведе от представените копия от определения на ВКС. Определение № 108/19.ІІ.2009 г. по ч.т.д. №90/2009 г. на ВКС се отнася за допустимост на положителен установителен иск, а Определение № 338/15. Х.2008 г. по гр.д. № 1568/ 2008 г. – за иск за установяване претендирани от ищците права върху недвижим имот, които въпроси нямат отношение към допустимостта на предявения иск по чл. 124 ал. 1 ГПК от длъжник, срещу когото е налице влязла в сила заповед за изпълнение. Определение №311/26.V.2009 г. по ч.т.д. № 272/ 2009 г. на ВКС има отношение към процесуалния въпрос, разрешен от въззивния съд, но от съдържанието му не е видно да е била издадена заповед за изпълнение, която да е влязла в сила, а се касае за вземане, основано на фактура, поради което това определение няма приложение към въпроса за допустимостта на иск, предявен от длъжник, срещу когото има влязла в сила заповед за изпълнение.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 6.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 429/ 2009 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: