Определение №233 от 26.10.2011 по търг. дело №992/992 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 233

С. 26.10.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 992/ 2011 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. П. К. и Л. Х. К. – двамата от [населено място] срещу Решение от 1.ІІІ.2011 г. по гр.д. № 4646/ 2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 22.VІІ.2009 г. по гр.д. № 26 768/ 2006 г. на СРС, 49 с., в частта, с която не е присъдена срещу ЗК [фирма] – [населено място] върху сумата 2546.77 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за надгробен паметник – законна лихва от датата настъпване на застрахователното събитие – ПТП на 12.ХІ.2003 г., а е присъдена от датата на предявяване на иска 13.ХІ.2006 г., с оплакване, за непра -вилност. В Молба жалбоподателите сочат, че съществен материално – правен въпрос за началния момент на дължимост на лихвата, е решен в противоречие с установената съдебна практика, който въпрос е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона. Представят копия от решение и определение на ВКС.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение е потвърдено в обжалваните от ищците части първоинстанционното решение, с което е уважен срещу застрахователя осъдителен иск за 2546.77 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за надгробен паметник, със законната лихва от датата на предявяването му 13.ХІ.2006 г.
Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като вземането за лихва върху застрахователно обезщетение за имуществени вреди определя характера на делото като търговско и е с цена на иска до 10 000 лв., поради което, постъпилата на 19.ІV.2011 г. касационна жалба е недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. П. К. и Л. Х. К. – двамата от [населено място] срещу Решение от 1.ІІІ.2011 г. по гр.д. № 4646/ 2010 г. на Софийски градски съд
Определението може да се обжалва пред ВКС, друг тричленен състав, в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар