О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 14.06. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1548/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],гр.София, чрез пълномощника му адвокат М., срещу въззивно решение №1516/17.08.2012г. по гр. дело №665/2012г. на Софийския апелативен съд. В приложението към касационната жалба по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочат се процесуални нарушения на въззивния съд – едностранчиво обсъждане на приетите по делото доказателства, неправилна преценка силата на административни актове като създаващи право на собственост. Посочени са съдебни решения.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №464/2011г. по гр.д.№497/2010г. на Софийския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от [фирма] /преобразувано в [фирма]/ против [фирма] искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.124,ал.1,пр.1 ГПК по отношение на част от недвижим имот – неурегулиран терен с площ от 24,300 дка в [населено място] поле, [община], с проектен номер 171045, която част заема 22,900 дка от имот № 171025 и част от 1,400дка от имот № 171036 по картата на възстановената собственост и е обозначен по пунктове 1-2-3-4-1 по заключението на техническата експертиза. Постановено е решение, с което [фирма] е осъдено да предаде на [фирма] посочените имоти.Оставен е без разглеждане предявеният от [фирма] срещу [фирма] при условията на евентуалност установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за собственост на същите имоти. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел, че ищецът е доказал правото си на собственост върху имота на заявеното основание. Той е правоприемник на [фирма]. Това дружество е учредено с държавно имущество през 1999г. Образувано е по реда на чл.62 ТЗ и Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията /отм./ със заповед на компетентния министър на образованието и науката в изпълнение на ПМС №216/1999г. С акта на образуване съобразно чл.1,ал.2 ПМС №201/1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, в капитала на дружеството е бил включен недвижим имот – База [населено място] поле, [община], представляващ неурегулиран терен с обща площ 30 000кв.м. при граници-юг и север –път. Въззивният съд е приел, че държавата е била собственик към момента на учредяване на дружеството на внесения в капитала му недвижим имот. Последният е бил земеделска земя, включена в АПК Е. П.-бригада Равно поле. Впоследствие е бил надлежно отчужден с решение №К3-5 на Комисията за земята от 19.06.1989г. за „отчуждаване на земи за държавни и общински нужди”. За отчуждаването му не е бил приложим общият ред по чл.101 и сл.ЗС, а редът по Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата /обн.ДВ,бр.27/1973г./. Съгласно чл.14,ал.1 от същия комисията за земята при Съвета по селско и горско стопанство при МС е компетентният орган да отчуждава обработваеми земи и пасища, които се намират извън границите на населените места и промишлените зони. Видно от решението на комисията е, че с него се извършва отчуждаване на земи за държавни и обществени нужди, а не се определя срок за ползване на тези имоти с цел изграждане спортни съоръжения до приключване на Зимна универсиада `89. Не е доказано по делото процесният имот да е подлежал на възстановяване на [община] по реда на чл.25,ал.2 ЗСПЗЗ, или на други лица, легитимиращи се като бивши собственици, поради което държавата по силата на чл.24,ал.1 ЗСПЗЗ е запазила правото си на собственост върху същия.Имотът не е станал общинска собственост. Сключеният между общината и ответника [фирма] договор за покупко-продажба от 17.11.2005г. не е породил вещно-транслативен ефект по отношение на процесния имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, приложено към касационната жалба, не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Общо са посочени процесуални нарушения – едностранчиво обсъждане на доказателствата, неправилна преценка „силата на абстрактни административни актове”. Изложеното в тази връзка представлява касационни оплаквания, които не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Освен това в изложението са изброени 17 броя съдебни решение – в т.І и 23 броя в т.ІІ, без да е ясно каква е относимостта им към решаващите изводи на въззивния съд и към спора въобще. Посоченото в края на изложението,че липсва единна практика по еднотипни казуси, което е предпоставка недобросъвестните ищци да се обогатяват неоснователно и да черпят права от недобросъвестното си поведение, също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че касаторът не е и приложил съдебни решения, в които да е дадено решение на конкретен релевантен за делото въпрос в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, съгласно указанията дадени с т.3 на ТР№1/2009г., ОСГТК. Допълнението към касационната жалба с дата 26.11.2012г. е подадено след като е изтекъл срокът за обжалване на въззивното решение, поради което не може да бъде предмет на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1516/17.08.2012г. по гр. дело №665/2012г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: