О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 16.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 298 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ДФ”З.”гр.София срещу решение от 15.10.15г.по в.гр.дело № 16115/14г.на Софийски градски съд,ІV –В състав.С него е отменено решение № ІІ -57-42 от 15.05.14г.по гр.дело № 1644/12г.на СРС,ІІ ,57 състав в частта,с която е отхвърлен предявения от Л. К. Н. против ДФ”З.”иск за заплащане на сумата 1155 лв,представляваща удържано брутно трудово възнаграждение и вместо това е постановил друго,с което е уважил иска на основание чл.128 ал.1 КТ.В частта,с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ,първоинстанционното решение е потвърдено.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а именно: 1.Когато за конкретно нарушение не са поискани обяснения от уволнения,но същият в хода на делото признава извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина,опорочава ли това процедурата по налагане на дисциплинарно наказание; 2.Когато несъвместимостта по чл.107а ал.1 т.2 КТ е била налице към датата на постъпване на работа на служителя,но не и към датата на уволнението дали правното основание на уволнението е чл.330 ал.2 т.8 КТ или е чл.187 т.8 във вр.с чл.190 ал.1 т.4 КТ.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по касационната жалба Л. К. Н. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че със заповед № 236/18.05.12г.на изп.директор на ДФ”З.”,с която на основание чл.187 т.8 и т.10 вр.с чл.190 ал.1 т.4 КТ на ищцата Л. К. Н.,на длъжност”експерт”в отд.”Договориране по ПМРСР”,е наложено наказание”дисциплинарно уволнение” съгласно чл.188 т.3 КТ и на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че за първото нарушение,изразяващо се в несвоевременно изпращане на уведомително писмо с изх.-№ 01-2600/1295 до А. А. –управител на [фирма] на 10.02.12г.,като същото е следвало да бъде изпратено по факс или електронна поща съгласно заповед № 03-РД/1892 от 12.08.11г.на изп.директор на ДФЗ,не са поискани писмени обяснения от работодателя по смисъла на чл.193 ал.1 КТ.Вторият кръг от нарушения,посочени в заповедта, се състоят в това,че с трудов договор от 8.04.11г.ищцата е назначена на длъжност „експерт”, постъпила е на работа на 11.04.11г.,когато е подала декларация по чл.5 ЗПРКИ във вр.с чл.107аКТ,че не е нито управител,нито съдружник или член на орган на управление или контрол на търговско дружество,т.е.не е декларирала участието си в дружеството [фирма] като негов управляващ и представляващ към момента на назначаването й в ДФЗ.С договор от 29.04.11г.същата е прехвърлила собствеността си в [фирма] на трето лице-В.Б..Посочено е,че с тези действия ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя,въвеждайки го в заблуждение до 29.04.11г.Прието е от съда ,че описаните от работодателя обстоятелства не могат да се квалифицират като нарушения на трудовата дисциплина,тъй като законодателят изрично е предвидил нарочно основание в чл.330 ал.2 т.8 КТ за прекратяване на трудовия договор на служител без предизвестие,когато е налице несъвместимост в случаите на чл.107а КТ.
Настоящият състав намира,че касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради наличието на задължителна практика по поставения от касатора въпрос: Когато несъвместимостта по чл.107а ал.1 т.2 КТ е била налице към датата на постъпване на работа на служителя,но не и към датата на уволнението дали правното основание на уволнението е чл.330 ал.2 т.8 КТ или е чл.187 т.8 във вр.с чл.190 ал.1 т.4 КТ,като счита,че е разрешен в противоречие с решение № 70 от 28.07.15г.по гр.дело № 3829/14г.на ВКС,ІV г.о,; решение № 704 от 9.12.10г.по гр.дело № 216/10г.на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 46 от 4.07.11г.по гр.дело № 16/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
По въпроса: Когато за конкретно нарушение не са поискани обяснения от уволнения,но същият в хода на делото признава извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина,опорочава ли това процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,касационно обжалване не следва да се допуска,тъй като практиката на ВКС е многобройна и безпротиворечива,че когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание,която е съобразена от въззивния съд.
В частта,с която се обжалва решението по иска по чл.128 ал.1КТ за сумата 1155 лв същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл.280 ал.2 ГПК.
По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6957 от 15.10.15г.на Софийски градски съд,ІV-В състав ,постановено по гр.дело № 16115/14г.в частта,с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в частта,с която се обжалва въззивното решение,постановено по иска по чл.128 ал.1 КТ за сумата 1155 лв.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 152.28 лв в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.