О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.24
гр. София, 08.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1050 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 29.05.2009 год. по гр. д. № 107/2009 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил решението от 16.01.2009 год. по гр. д. № 1116/2007 год. на първоинстанционния Хасковски районен съд в частта му, с която е отменен нотариален акт № 25, т. ІІ, рег. № 3* нот. д. № 170/2002 год. на нотариус № 125 по регистъра на Н. камара, и го оставил в сила в останалата му част, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че Л. П. Г. е собственик на земеделски имот пл. № 2* по кадастъра на м. „К” землището на гр. Х., с площ 700 кв. м., при описаните в решението граници, ведно с построената в него стопанска сграда, представляващ по действуващата кадастрална карта поземлен имот 77195.743.390, с площ 714 кв. м.
В отменителната му част въззивното решение се обжалва в срок от ищцата Л, чрез пълномощника й адв. Н. С. , с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и искане за отмяната му.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като представя и цитираната в него съдебна практика, в противоречие с която въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./, приемайки, че нот. акт № 25/2002 год. е поправен с друг нотариален акт в хода на въззивното производство.
Ответниците П. А. А. и С. Г. А., чрез пълномощниците им адв. Н. К. Я. и Ат. Г. , оспорват касационната жалба като недопустима, поради липсата на правен интерес от обжалване на решението, както и поради липса на основанията за допускане на касационното обжалавне на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Същото в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от касаторката установителен иск за собственост на имот пл. № 2* е влязло в сила, като необжалвано. Поради това и настоящата инстанция не може да се произнася относно допустимостта му, с оглед наличието или липсата на спор между страните относно правото на собственост върху горния имот.
Доколкото при уважаване на иск за собственост се постановява и отмяната на нотариалния акт, който засяга правата на ищеца, съгласно чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./, то с оглед обратния извод в обжалваната част на въззивното решение, следва да се приеме, че ищцата има правен интерес от обжалването му.
За да отмени първоинстанционното решение в частта относно отмяната на нотариалния акт на ответника, въззивният съд е приел, че първоначалният акт № 25/2002 год. е поправен с представения във въззивното производство нот. акт № 151/2009 год., поради което и ответникът се легитимира за собственик на друг имот, а не на спорния – този с пл. № 2682а, с идентификатор по кадастралната карта 77195.743.413. Същият е различен от имота на ищцата, поради което и неговият акт не засяга нейните права, който факт е взет предвид съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./. Затова и въпреки, че е уважил иска за собственост, не е постановил отмяната на нотариалния акт на ответника, касаещ правото му върху друг имот, различен от този на ищцата.
Следователно, изводът на въззивния съд да постанови горния резултат е обусловен от преценката му на представения във въззивното производство нотариален акт за поправка на имота по първоначалния му нотариален акт, който процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, попадаща в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените от касаторката определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК, не представляват и актове по смисъла на т. 2, тъй като в тях не се разрешава по същество даден правен въпрос. Това основание за допускане на касационно обжалване предполага противоречиво разрешаване на въпрос от значение за изхода на делото в други влезли в сила решения по граждански дела, ползуващи се със сила на присъдено нещо. Неотносимо към релевантния въпрос относно отмяната на нотариалния акт по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е и решението с № 187 по гр. д. № 633/2008 год. на ВКС, ІІ г. о., като и в самото изложение касаторката не е обосновала съображението си за представянето му. Същата не обосновава и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като то предполага съображения, различни от „справедливостта и установяване на истината”, на които се позовава касаторката, както и от изложените от нея доводи за неправилност на решението, които не подлежат на разглеждане в настоящето производство.
В заключение следва извода, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 145 от 29.05.2009 год. по гр. д. № 107/2009 год. по описа на Хасковския окръжен съд по подадената от Л. П. Г., чрез адв. Н. С. , касационна жалба против него, в отменителната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: