О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
гр. София, 21.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 244/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Х. С., К. Д. П., Х. В. П. и Д. В. П. от гр. В. срещу въззивно решение № 1* от 03.11.09г., постановено по гр.д. № 2021/08г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 2* от 02.07.08г. по гр.д. № 7746/07г. на Варненския районен съд, 12 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен иска на К. Х. С., К. Д. П., Х. В. П. и Д. В. П. против Х. С. С. и В. Л. С. по чл.108 ЗС за предаване владението върху реална част с площ от 352 кв.м. от ПИ № 641 по КП на гр. В., кв. Виница, местност “Бялата чешма, Д. и М. рид” при посочени в решението граници.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство не се легитимират като собственици на процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание – реституция, тъй като възстановеният им през 1998г. в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот с решение на поземлената комисия, въз основа на декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ, не е идентичен с имота, който е бил заявен и описан в декларацията и който е бил собственост на наследодателя им преди отнемането му. Наред с това е прието, че ответниците са придобили правото на собственост върху имота по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като върху него им е било предоставено право на ползване по ПМС № 76/1977г. и към 01.03.1991г. са построили в имота сграда по смисъла на ЗСПЗЗ и чл.177 от наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1977г./отм./, трайно прикрепена към терена и годна за сезонно обитаване, като са заплатили мястото по оценителен протокол.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос – дали по отношение на ответниците е спазена процедурата по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране право на ползване в право на собственост, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (ТР № 1/09г на ОСГТК).
В разглеждания случай поставеният от касаторите въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като основното съображение на въззивния съд за отхвърлянето на ревандикационния иск е, че същите не се легитимират като собственици на процесния имот, т.е. че липсва първата предпоставка за неговото уважаване, а във връзка с него не са изложени основания за допускане на касационно обжалване, нито са направени касационни оплаквания. Ето защо поставеният въпрос и представената във връзка с него съдебна практика не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съгласно дадените с посоченото тълкувателно решение задължителни разяснения ВКС не може да допусне такова обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен по нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
С оглед на казаното подадената от К. Х. С., К. Д. П., Х. В. П. и Д. В. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 03.11.09г., постановено по гр.д. № 2021/08г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: