О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№856
гр. София,01.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 599 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 459 от 11.11.2008 год. по гр. д. № 235/2008 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 4.02.2008 год. по гр. д. № 190/2007 год. на Д. районен съд в частта, с която е уважен иска за собственост относно площта от 236 кв. м., част от УПИ ХІ в кв. 42 по плана на с. Б., целият с площ 580 кв. м., в частта, с която е отменен нот. акт № 127/2003 год. за 7/8 ид. ч. от тази площ, и в частта, с която е обявена нищожност на договора за покупко-продажба на тази площ от парцела, сключен между ответниците и О. Б.. В. това въззивният съд е постановил друго решение, с което отхвърлил предявения от С. Ю. З. против Д. и А. З. за собственост на тази площ от 236 кв. м., като част от площта на УПИ ХІ и за предаване от ответниците на владението върху 7/8 ид. ч. от имот с площ 580 кв. м., представляващ УПИ ХІ, идентичен с имот пл. № 538 по стария регулационен план от 1960 год., както и предявения иск за обявяване нищожност на покупко-продажбата за част от площта на парцела от 236 кв. м. В останалата част, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че всички наследници на наследодателя Ю са собственици на имот с площ 344 кв. м., представляващ част от площта на УПИ ХІ и в частта, с която е отменен нотариалния акт на ответниците за 7/8 ид. ч. от този имот, първоинстанционното решение е оставено в сила от въззивният съд.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищецът С, чрез пълномощника му адвокат Н. П. , в отхвърлителните му части. Поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи и искане за обезсилването му в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение исковете против А. З. и отмяната му в останалите части и вместо това исковете бъдат уважени. Касаторът претендира заплащане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнението към нето, касаторът поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК и представя цитираната съдебна практика.
Ответниците Д. и А. З. , както и О. Б. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверка за наличието на поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване, намира следното:
За да отмени частично първоинстанционното решение, с което искът за собственост е уважен, нотариалният акт на ответниците е бил отменен за 7/8 ид. ч. и е обявен за нищожен договора им с общината за продажба на имот с площ 236 кв. м., включен в спорния УПИ, въззивният съд е приел, че само частта с площ 344 кв. м. от УПИ ХІ е идентична с бившия земеделски имот, собственост на наследодателя Ю. Съдът е обосновал изводите си въз основа на заключението на техническата експертиза, проследила регулационния статут на имота от 1960 год., приключилата административна процедура по възстановяване на земеделския имот и решения между наследниците спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Затова и намерил иска за собственост, предявен от един от наследниците против друг такъв за основателен в установителната му част, и то по отношение площта от парцела, идентична с бившия земеделски имот, в размер на 344 кв. м., показан в син цвят на скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от въззивното решение и отменил нотариалния акт на ответниците за принадлежащите на другите сънаследници 7/8 ид. ч. от този имот. Въз основа на данните от неоспореното от страните заключение на техническата експертиза, съдът е приел, че за разликата над тази площ установителният иск за собственост е неоснователен, тъй като тази разлика на площ в размер на 236 кв. м., показана в розов цвят на скицата, не е част от бившия земеделски имот на наследодателя. Поради това съображение искът е отхвърлен, а не поради предявяването му от един от съсобствениците, както поддържа касаторът по отношение отхвърлянето на ревандикационния иск за целия парцел. Решението в тази му част е обусловено от изводите на съда, че не е установено ответниците да владеят имота. Поради това и представеното от касатора решение № 139 от 30.05.2006 год. по гр. д. № 2881/2004 год. на ВКС, ІV г. о. е неотносимо към разгледания от въззивния съд въпрос, касаещ предпоставките за уважаване на ревандикационен иск, а не легитимацията на съсобственика да предяви такъв, както неоснователно се поддържа в допълнението към изложението на касатора. Поради същото съображение следва да се приеме и неотносимостта на второто представено решение – № 381 от 8.06.2007 год. по гр. д. № 212/2006 год. на ВКС, ІV г. о., тъй като съображенията на въззивния съд за отхвърляне на установителния иск за площта от 236 кв. м. и за ревандикация на целия УПИ не са обусловени от незачитане на легитимацията на ищеца като възстановен собственик на земеделския имот на общия наследодател.
По отношение иска за обявяване нищожност на договора за покупко-продажба с общината за имот с площ 236 кв. м., включен в площта на УПИ ХІ, въззивният съд приел, че същият не противоречи на закона, съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Към момента на сключването му този имот е представлявал общинска собственост, съгласно представените актове, неоспорени от страните, а техническата експертиза е установила, че тази площ не е част от бившия земеделски имот на наследодателя. Съдът е приел, че дори и общината да не е била собственик на продадения имот, това обстоятелство не влече твърдяната нищожност на договора. По тези съображения и отхвърлил този иск. Неотносимо към въпроса за нищожност на договора поради противоречието на закона е представеното решение № 184 от 4.05.2006 год. по гр. д. № 2772/2004 год. на ВКС, ІV-б г. о., в което се обсъжда липсата на вещнопрехвърлително действие на един нищожен договор с предмет недвижим имот, докато в настоящия казус предмет на обсъждане е твърдяната от ищеца нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Произнасянето по този въпрос в обжалваното решение не е в противоречие на тази съдебна практика.
В заключение, поставените от касатора правни въпроси не са решени в противоречие на задължителната практика на ВКС, нито на представената такава по отделни граждански спорове, нито има данни да са решавани противоречиво от съдилищата, поради което поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК не са налице и не следва да се допуска касационното обжалване.
Водим от горонто и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 459 от 11.11.2008 год. по гр. д. № 235/2008 год. по описа на Смолянския окръжен съд в частите му по подадената от С. Ю. З., чрез адвокат Н. П. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: