О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр.София, 25.02.2013г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1093 описа на ВКС за 2012год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.07.2012г. по гр.д.№196/2012г. на ОС Кърджали, с което са уважени предявените от Е. М. Я. искове срещу “Д. г. ст.” –М., с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят – “Д. г. ст.” –М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКСq разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Е. М. Я. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение и е признал уволнението на Е. М., извършено със заповед № 1/13.07.2011г. и заповед № 2/13.07.2011г. на Директора на “Д. г. ст.” –М., за незаконно и го е отменил, възстановил го е на заеманата преди уволнението работа на длъжността и му е присъдил сумата в размер на 1185,33 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от 01.12.2011г. до 10.02.2012г.
Съдът е приел, че от представеното като доказателство по делото лично трудово досие се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с “Д. г ст.” –М., за времето от 17.11.1992г. до 01.12.2011г., като е заемал длъжността “шофьор-механик”. Установено е, че на 01.06.2011г. бил съставен протокол № 927 от същата дата, видно от който ищецът бил предупреден, че по отношение на него е започнало производство за установяване дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание. Установява се също, че Е. М. бил помолен от директора, да даде обяснения относно извършеното от него нарушение на 23.03.2011г. при пътуване до [населено място] и констатиран шум в ходовата част на автомобила, когато бил предупреден от директора да провери състоянието на автомобила и да вземе мерки за отстраняване на повредите.
Съдът е счел, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че Е. М. е извършил описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения и работодателят не е провел пълно и главно доказване на релевантните за предмета на делото факти и обстоятелства. Прието е, че посоченото в заповедта за дисциплинарно уволнение на основание чл.187, т.3 и 7 КТ нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в непредприемане на действия, по проверка на техническото състояние на служебния автомобил за времето от 23.03.2011г. до 03.06.2011г. не е установено да е извършено. Прието е, че по делото не са представени доказателства, установяващи твърдението на работодателя, че на 23.03.2011 г. е възложил на ищеца да предприеме необходимите действия за извършване на технически преглед на автомобила, във връзка със стържещи звуци, които се чували от ходовата част на превозното средство. Съдът е счел, че за Е. М. не е съществувало задължение да извърши технически преглед на служебния автомобил след 23.03.2011г.
Прието е също така, че не е установено и второто описано в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно неизпълнение на законно разпореждане на работодателя, изразяващо се в отказ да се предаде протокол с дата 03.06.2011г. за извършен технически преглед на автомобила.
Прието също така, че с протокол изх. № 927/01.06.2011 г. са поискани обяснения от че Е. М., но за първото нарушение, визирано в заповедта за уволнение, а именно непредприемането на действия за извършване на технически преглед на служебния автомобил, а относно нарушението – неизпълнение на законно нареждане на работодателя, изразяващо се в непредставяне на протокол от 03.06.2011 г., то по делото няма данни да са искани обяснения, поради което заповедта в тази й част е незаконна и само на това основание.
При така приетите за установени обстоятелства по делото съдът е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно начина, по който следва да се индивидуализира дисциплинарното нарушение в заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание, с оглед законосъобразността на последната, както и за реквизитите, които следва да съдържа заповедта, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани. Представя решение от 06.10.2011г. по гр.д.№ 1679/2010г., ІІІг.о.на ВКС, в което е прието, че въззивният съд са произнася по тези пороци на първоинстанционното решение, по които има оплакване във въззивната жалба, решение от 06.01.2012г.по гр.д.№1811/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че в КТ не е предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя до работника за даване на обяснения, решение от 19.05.2011г.по гр.д.№1276/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието че в заповедта за дисциплинарно нарушение е достатъчно да са описани нарушенията според оценката на работодателя и да е посочена датата, на която са извършени, за да е мотивирана и решение от 10.06.2010г. по гр.д.№3681/2008г. ІІІ г.о.на ВКС, в което е прието, че налагането на дисциплинарното наказание се извършва с мотивирана заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1- 3 КТ. По поставените от жалбоподателая въпроси е налице задължителна практика, изразена в решения по чл.290 ГПК-решение от 01.06.2010г. по гр.д.№1629/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 11.10.2010г. по гр.д.№1345/2009г. ІV-то г.о. на ВКС, решение от12.01.2011г. по гр.д.№40/2010г. ІV-то г.о. на ВКС и решение от 08.02.2011г. по гр.д.№ 824/2010г. ІV-то г.о. на ВКС, в която е прието, че разпоредбата на чл.195 КТ изисква посочване на това, “кога е извършено дисциплинарното нарушение”, като в тази си част разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че в заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се посочи датата на извършване на нарушението или период, в случай, че нарушението/нарушенията не са извършени на една и съща дата. Посочва се, че конкретното нарушение следва да бъде описано с обективните и субективните му признаци и няма пречка заповедта да препраща към друг документ за посоченото описание, но липсата на такова описание в самата заповед или непредставянето на нарушителя на другия документ, към който заповедта препраща в тази връзка, води до извода за незаконосъобразност на заповедта във връзка с императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ. В този смисъл се е произнесъл и въззивния съд, като е приел, че заповедтта е мотивирана, но сочените в нея нарушения не са извършени.
Така установената практика не е противоречива видно и от представените от жалбоподателя решения, нито е неправилна за да се налага нейната промяна.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.07.2012г. по гр.д.№196/2012г. на ОС Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: