О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.25
гр. София, 08.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1067 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 29.12.2008 год. по гр. д. № 925/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 10.01.2007 год. по гр. д. № 6772/2004 год. на Софийски районен съд в обжалваната от С. Б. част, с която същият е осъден да предаде на Н. /Ниньо/ А. от И. владението върху надпартерния апартамент, заемащ втория етаж от къщата на ул. „Б” № 31 в гр. С., построена в УПИ Х – 12 в кв. 152 по плана на гр. С., м. „З”, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна, антре и балкон, със застроена площ от 110.80 кв. м., заедно с мазе от 8.40 кв. м. и е отменен нотариалния му акт № 106/2000 год. на нотариус Кр. С.
Ответникът обжалва в срок въззивното решение с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и вместо това ревандикационният иск бъде отхвърлен.
В изпълнение на указанията за отстраняване нередовността на касационната жалба след връщане на делото от касационния съд, касаторът сочи като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение по въпросите относно процесуалната легитимация на ищеца и по възражението на ответника за изтекла придобивна давност, като счита, че е в противоречие на представената съдебна практика. Позовава се и на значението на посочените правни въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Следователно, поддържаните основания следва да се квалифицират като такива по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ищецът, в представения от пълномощника му писмен отговор, оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Съображенията за този извод са следните:
За да приеме за основателен предявения ревандикационен иск против ответника, сега касатор, и поради това да остави в сила първоинстанционното решение в тази му част, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 108 ЗС – ищецът се легитимира като собственик на процесния имот на поддържаните основания – наследствено правоприемство и покупко-продажба на имота от 1920 год., а ответникът не може успешно да му противопостави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като упражняваната от него фактическа власт върху имота не е достатъчна да породи последиците за придобивната давност. Въз основа на преценката на събраните доказателства, съдът е заключил, че ответникът не е установил промяна в намерението си да свои имота за себе си с отблъскване владението на ищеца, осъществявано чрез действията по отдаване на жилището под наем. Преценката на тези доказателства не може да се обсъжда в настоящето производство, което има за предмет обсъждане наличието на основанията за допускане на касационното обжалване. Поддържаните такива не са налице, тъй като макар и обуславящи изхода на спора за собственост, въпросите за легитимацията на ищеца и възражението на ответника за придобивна давност не са решени в противоречие с представените от касатора съдебни решения. Такова противоречие не се и сочи в изложението, а развитите доводи относно неправилността на изводите представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, на която разпоредба се позовава и самият касатор. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК разрешението на обуславящия изхода на делото в обжалваното решение въпрос трябва да е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, и то постановено по гражданско дело. Касаторът не сочи в какво съзира противоречие по поставените от него правни въпроси с приложената съдебна практика, а и съдът не констатира такова. Съдебната практика по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС е многобройна, непротиворечива и отдавна утвърдена, както и теорията, включително и по въпросите за елементите на владението, поради което и посочените в изложението въпроси не сочат и на значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.12.2008 год. по гр. д. № 925/2007 год. по описа на Софийски градски съд, по подадената от С. Д. Б. , чрез адвокатите Р. М. и П. Г. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: