О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
гр. София, 02.04..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 173/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1* от 16.07.08г., постановено по гр.д. № 800/08г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 126 от 15.11.07г. по гр.д. № 522/07г. на А. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. Ц. П. и Е. А. Ж. иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на О. с. по з. и гори -гр. Асеновград, че наследниците на Ц. А. М. , починала на 17.07.1985г. и Е. А. Ж. имат право на възстановяване на собствеността върху гора с площ от 37 дка, находяща се в землището на с. М., Пловдивска област, м.”А”. Прието е, че ищците в първоинстанционното производство не са доказали процесната гора да е била собственост на техните наследодатели, респ. на тях, тъй като в представения по делото протокол от 28.06.1945г. на назначената от министъра на земеделието и държавните имоти комисия по Закона за г. техните имена не фигурират, а представеният С. на лицата от с. М., А. околия (без посочване на дата на съставяне, орган, който го е съставил и по какъв повод), в който на ред № 34 е записано “Н-ци на А. Х. М. С. – Ф. и С. – 37 дка гора – 719 лв.” не е годно доказателство по смисъла на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ за установяване право на собственост, независимо от факта, че Ф. и С. /Селиме/ са предишните собствени имена на Ц. /Цвета/ Ж. и Е. Ж.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. Ц. П. от гр. П. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – относно доказателствената стойност на посочения по-горе списък и извънсъдебно признание на иска, който е решаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на това твърдение се сочи решение по гр.д. № 1130/05г. и решение по гр.д. № 113/06г. на РС – А.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в случая се налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът за доказателствата, с които може да бъде доказано правото на собственост в производството по чл. чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ е съществен, а в представеното от касатора влязло в сила решение от 13.07.06г. по гр.д. № 113/06г. на РС – А. той е решен по различен начин, тъй като заявената претенция е уважена въз основа на същия С. на лицата от с. М., А. околия, т.е. той е приет за годно доказателство по смисъла на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ за установяване право на собственост.
С оглед изложеното подадената от Д. Ц. П. касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 16.07.08г., постановено по гр.д. № 800/08г. на Пловдивския окръжен съд
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: