О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр. София,02.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 64/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 470 от 28.10.08г., постановено по в.гр.д. № 1271/07г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение № 1* от 16.10.07г. по гр.д. № 878/07г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Й. Н. М. против ОСЗГ – гр. В. Т. и О. В. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото й да възстанови правото на собственост върху недвижим имот – зеленчукова градина с площ от 0, 800 дка, находяща се в землището на гр. В. Т. , м.”Г” като неоснователен. Прието е, че една част от процесния имот е включена в регулация – в УПИ * – за промишлени нужди в стр. кв.18, а останалата част е включена в т.н.”резултативен фонд” по смисъла на чл.19 ЗСПЗЗ и е станала общинска собственост. С оглед на това съдът е приел, че ищцата не може да защити правата си с иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като не притежава реституционно право, възстановимо по реда на ЗСПЗЗ, а съгласно чл.19, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ би могла да предяви по реда на чл.124, ал.1 ГПК установителен иск против общината. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Й. Н. М. от гр. В. Т. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – въз основа на какво се определя правната квалификация на предявения иск и за характера на решенията на поземлените комисии, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по друг съществен въпрос – за изясняване способите за защита на собственика на земя от държавата и общините, не включена в картата на възстановената собственост и кадастралния план, който е от значение за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В случая същественият правен въпрос е по какъв ред могат да защитят правата си лица, които претендират да са собственици на земеделски земи, които не са били заявени за възстановяване пред поземлената комисия в законния срок и към момента на влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници не са им възстановени и са включени в т.н.”резултативен фонд”, респ. са станали общинска собственост – дали това може да стане с иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, предявен в срока по § 22 от ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.13/07г.), или с установителен иск против общината, предявен по общия исков ред. По този въпрос липсва съдебна практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че същият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от Й. Н. М. касационна жалба следва да се допусне до разглеждане, тъй като е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на решение № 470 от 28.10.08г., постановено по в.гр.д. № 1271/07г. на Великотърновския окръжен съд
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: