О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София 25.02.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1538/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Х., град С., подадена от пълномощника му адвокат Е, срещу въззивно решение от 27.04.2009 г. по гр. дело №3599/2006 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 12.12.2005 г. по гр. д. №4859/2004 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.237, ал.2 ЗОВСРБ/отм./ за сумата 4 287.84 лв. – разлика между заплатеното обезщетение при първото освобождаване на ищеца от кадрова военна служба и дължимото обезщетение при повторното му освобождаване. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.237, ал.2 ЗОВСРБ/отм./ при повторното освобождаване от кадрова военна служба от размера на обезщетението се приспада вече полученото такова, като се сравнява размера на обезщетенията като брутни суми. В случая размерът на обезщетението при второто освобождаване като брутен размер е по-малък от брутния размер на вече полученото и поради това няма положителна разлика между двете, за да възникне ново вземане за ищеца.
Ответникът по касационната жалба М. на о. , град С., не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали при повторното освобождаване от кадрова военна служба от размера на обезщетението се приспада вече полученото такова, като се сравнява размера на обезщетенията като чисти суми или като брутни такива. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 27.04.2009 г. по гр. дело №3599/2006 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Представените съдебни решения не сочат наличието на противоречива съдебна практика. Те са неотносими. Едното от тях е за дължимостта на допълнителни възнаграждения за титлата „кандидат на техническите науките” и „доктор”, а другото се отнася за спор между страните по делото дали размерът на платеното обезщетение по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ/отм./ при първото освобождаване на ищеца е правилно определен и дали последният се е обогатил неоснователно. В разглеждания случай въззивният съд е съобразил трайно установената практика, според която съобразно разпоредбата на чл.237, ал.2 ЗОВСРБ/отм./ при повторно освобождаване от кадрова военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспада вече полученото такова при предишно освобождаване като брутни размери. Това е така, защото размерът на самите обезщетения се определя като размер на брутни месечни възнаграждения, а не като размер на възнаграждения след направените удръжки за дължими данъци и осигуровки. Затова и съизмерването на обезщетенията, за да се извърши посоченото приспадане на вече полученото, е като брутни суми.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.04.2009 г. по гр. дело №3599/2006 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.