3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 29.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 80 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от С. С. М., гражданин на В., със съдебен адрес в[населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. П., против определение № 1871 от 9 декември 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 879 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г., с което е потвърдено протоколно определение от 20 септември 2010 г., постановено по гр.д. № 1785 по описа на районния съд в[населено място] за 2010 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез конституиране на нов ответник О. Л. С. и насочване на иска солидарно срещу него и първоначалния ответник.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото с конституирането на нов ответник ще се измени само петитума на иска с оглед солидарното осъждане на двамата ответници, тъй като в хода на процеса пред районния съд е установено, че сметката, по която частния жалбоподател превел 10 хиляди евро, е съвместна сметка на двамата, поради което О. С. следва да носи солидарна отговорност с ответника; искането е да се допусне изменение в петитума на иска, като двамата ответници се осъдят солидарно да заплатят исковата сума, получена от тях без правно основание; няма изменение в основанието на иска, нито в изложената фактическа обстановка, като едва с удостоверение на Б. се установило, че сметката е съвместна с брата на ответника; изменението на петитума на иска е допустимо по разпоредбите на ГПК и изцяло справедливо; правата на частния жалбоподател са силно засегнати от обстоятелството, че О. С. е допуснат и разпитан като свидетел по делото, а не като ответник. Излагат се съображения и по мотивите на районния съд и се прави тълкуване на смисъла на разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК. Макар изрично частният жалбоподател да не е представил отделно изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в самата частна касационна жалба е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по важен процесуален въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона – относно конституирането на нов ответник в процеса, както и за развитието на правото.
Ответникът Б. Л. С. от[населено място] не представя отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че обжалваното определение на районния съд е правилно като краен резултат; с конституирането на втори ответник наред с първоначалния ще се наложи да се допусне изменение на петитума на исковата молба, за да се формулира осъждането и на втория ответник, но това не би могло да стане без излагане на нови фактически обстоятелства, обосноваващи искането, поради което би се стигнало фактически до предявяването на нов иск, което е недопустимо в това производство; с отказа на районния съд да конституира нов ответник наред с първоначалния не се накърняват правата на ищеца, защото за него остава открита възможността да предяви самостоятелен иск срещу О. С..
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението в нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
Представената частна касационна жалба и изложението, включено в нея, не посрещат изискванията на закона за посочване на правни въпроси, разрешаването на които да ангажира отговор на съда по основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалвания съдебен акт.
В разглеждания случай решаващият аргумент на въззивния съд е свързан с обстоятелството, че при стореното искане за конституиране на втори ответник и при заявеното от ищеца-частен жалбоподател, че се претендира солидарното му осъждане с първоначалния ответник, следва да бъдат изложени и нови фактически твърдения, освен изменението на петитума на иска, което би довело до предявяване на нов иск. Дори и да се приеме, че частният жалбоподател поставя въпрос за условията, при които може да се конституира нов ответник в процеса (макар питането да е поставено прекалено общо – заявено е, че въззивният съд се е произнесъл по важен процесуален въпрос относно конституирането на нов ответник в процеса, което по никакъв начин не дава рамка, в която касационният съд да се произнесе), разрешаването на този въпрос не е обусловило крайния резултат в атакуваното определение. Ето защо не са налице основанията да се приеме, че следва да се допусне касационното разглеждане на въззивното определение на посоченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1871 от 9 декември 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 879 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: