О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 30.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 539 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК).
Образувано е по частната жалба с вх. № 3146/2.ІІ.2016 г. на [фирма]-село К., община-гр. К., област Шумен, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 66 на Варненския окръжен съд, ТК, от 8.І.2016 г., постановено по т. д. № 1106/2015 г., с което е била оставена без уважение молбата на този търговец с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл.2-ро ГПК – за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 831/9.ХІ.2015 г. в частта му за разноските.
Поддържайки общо оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение, търговецът частен жалбоподател претендира за отменяването му и за постановяване на съдебен акт по съществото на искането му с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК от настоящата инстанция, с който да бъде изменено постановеното по гр. дело № 1106/2015 г. по описа на ОС-Варна въззивно решение № 831/9.ХІ.2015 г., като му бъдат присъдени реално направените разноски за въззивното пр-во пред Варненския ОС в размер на платения хонорар за един негов адвокат от САК, възлизащ на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) – съгласно представена, до приключване на устните състезания по делото, разписка (на л. 41 от въззивното дело – бел на ВКС).Инвокиран е довод, че въпреки съществуващата възможност за това тази разписка не е била оспорена от въззивника „нито по съдържание, нито по размер” и затова на общо основание следвало да бъде ценена като писмено доказателство, удостоверяващо извършеното плащане па посочения в нея адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /арг. – чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК/, настоящата частна жалба на [фирма]-село К., община-гр. К., област Шумен, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
При представени в последното съдебно заседание по делото Списък по чл. 80 ГПК и разписка за получена от пълномощника сума в размер на 1 200 лв., за да отхвърли искането на търговеца настоящ частен жалбоподател с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, въззивната инстанция е приела, от една страна, че до приключването на устните състезания нямало представен по делото договор за правна защита и съдействие, от който да може да бъде направен извод какво по размер е било договореното адвокатско възнаграждение, а – от друга, че искането за присъждане на разноски може да се прави най-късно до този момент, когато трябва да бъдат представени и „доказателствата за извършването им”. Докато с приключване на последното открито заседание по делото представянето на доказателства за установяване на извършените разноски е било вече преклудирано и затова представените едва с молбата по чл. 248 ГПК документи не следва да бъдат обсъждани.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатски хонорар се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да вписан начина на плащане – ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. На плоскостта на това разяснение в процесния случай се констатира следното:
С молбата си до Варненския ОС за изменение на неговото въззивно решение в частта му за разноските [фирма] е представил договор за правна защита и съдействие № А-0394718/3.VІІ.2015 г. с предмет: „Изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство пред Варненския ОС срещу [фирма]”. Видно от съдържанието на същия е, че договореното възнаграждение е било в размер на 1 200 лв., както и че същото е било изплатено изцяло в брой на адвоката Н. Т. С. от САК. От гледище разяснението в горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС в тази последна негова част несвоевременно представеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, но при установеното наличие на нарочно създадена такава, надлежно представена по делото преди приключване на устните състезания, изводът на Варненския ОС, че посоченото в последната като изплатено адвокатско възнаграждение не можело да се съпостави с размера на реално договорения с клиента хонорар е необоснован, след като редовността на учредяването на представителната власт на адвоката Н. Т. С. от САК не е била поставяна под съмнение. Следователно изплатено от търговеца настоящ частен жалбоподател е било договореното с адвоката му възнаграждение. В тази насока допълнително представеният едва с молбата на търговеца по чл. 248, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие не е доказателство, което да може напълно да се игнорира /”като преклудирано”/, щом като е била налице своевременно представена по делото разписка за получен хонорар от редовно упълномощен адвокат на страната.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 66 на Варненския окръжен съд, ТК, от 8.І.2016 г., постановено по т. д. № 1106/2015 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
И З М Е Н Я В А въззивното решение № 831/9.ХІ.2015 г. на Варненския ОС, ТК, постановено по т. д. № 1106/2015 г. В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО:
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], сграда на „Варна Т.-Г” – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК- да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], община-гр. К., област Шумен, допълнително СУМА в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща разноски по изплащането на хонорар за един негов адвокат от САК за осъществено процесуално представителство във въззивното производство пред Варненския ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2