О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 15.03..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1259/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Н. от гр. В. срещу въззивно решение № 1* от 06.07.09г., постановено по гр.д. № 431/09г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 3* от 30.12.08г., постановено по гр.д. № 858/08г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Я. Г. Я. против Й. Г. Д. за признаване за установено, че ищецът е собственик по регулация и наследство на 101,5/633 ид.части от УПИ ХІІ-156 в кв.6 по плана на гр. В., кв.”Г” и за осъждане на ответницата да му предаде владението върху посочените идеални части от имота на основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 44/58г. наследодателят на страните Г е закупил дворно място в с. Г., съставляващо парцел **** с площ от 1070 кв.м. и парцел **** от 1170 кв.м. С нот.акт № 99/08.02.1964г. същият е дарил на дъщеря си Й. Д. парцел **** в кв.6 по плана на с. Г. с площ от 430 кв.м., към който са придадени по регулация от два съседни имота 203 кв. м. Прието е също, че дворищната регулация от 1963 г. не е била приложена и придаването на двете места по регулация е станало през 1971г. т.е. след като ответницата е придобила собствеността върху парцел ****, идентичен с процесния имот. С оглед на това въззивният съд е приел че по силата на чл.39 ЗПИНМ/отм./ същата е станала собственик и на придадените места, независимо че те са заплатени от наследодателя Г с нот.акт № 71/73г. същият е признат за техен собственик, както и че ищецът не притежава права върху имота по наследство.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси – дворищната регулация имала ли е непосредствено вещно действие при действието на ЗПИНМ и придаваемите места считат ли се отчуждени по силата на регулационния план или след заплащане на дължимото обезщетение и доколко прилагането на дворищнорегулационния план при действието на ЗПИНМ относно недвижимите имоти, придадени към друг парцел, предпоставя приложението на разпоредбата на чл.39 ЗПИНМ, че отчуждението на придадените места настъпва по силата на самия план, както по процесуалноправен въпрос – следва ли съдът да кредитира изводите на вещото лице за прилагането на регулационния план, ако е налице писмено доказателство (нот. акт № 71/73г.), в който са установени плащания на придаваемите места на 18.03.1964г. и 05.09.1964г., които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че материалноправните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай поставените от касатора материалноправни въпроси не са от значение за изхода на делото с оглед неговите твърдения в исковата молба и в предходните инстанции, че придаваемите места са придобити от наследодателя на страните след сключването на договора за дарение и с оглед приетото от въззивния съд, че регулацията от 1963г. не е приложена и че предмет на прехвърлителната сделка от 1964г. е целият парцел, а не идеални части от него. Наред с това липсва противоречие между обжалваното решение и представените от касатора решения на ВС и ВКС във връзка с вещноправното действие на дворищнорегулационния план при действието на чл.39 ЗПИНМ, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос. Поставеният процесуалноправен въпрос е свързан с конкретна преценка на доказателствата и всъщност представлява касационно оплакване, по което ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство, а освен това във връзка с него касаторът не е представил противоречива практика (представеното Р № 1* по гр.д. № 898/71г. не се отнася до него).
Д. релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая никакви доводи в посочените насоки не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че същото не е налице. Освен това във връзка с поставените материалноправнивъпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
С оглед изложеното подадената от Я. Г. Н. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 06.07.09г., постановено по гр.д. № 431/09г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: