О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр. София, 15.03..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1249/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. К. от с. П., Пловдивска област срещу въззивно решение № 1* от 08.06.09г., постановено по гр.д. № 55/09г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 127 от 14.10.08г., постановено по гр.д. № 1931/04г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлено искането на М. К. по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ и делбените имоти (дворно място с жилищна сграда и гараж в с. П. са изнесени на публична продан, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на М. К. против К. А. К. и Й. Т. К. за заплащане на сумата 8 000 лв., представляваща стойността на построен в дворното място гараж, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията й по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 1 800 лв., представляваща обезщетение за ползаването на гаража за периода от 01.07.04г. до 30.06.07г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че съсобствеността върху делбения имот е възникнала от различни юридически факти и е налице т.н. смесена съсобственост, поради което възлагателната претенция на жалбоподателката по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ е неоснователна. За да отхвърли претенциите по сметки съдът е приел, че ищцата в първоинстанционото производство не е установила да е вложила свои средства при построяването на гаража и че същият е изграден от ответника К, както и че същата не е отправила писмено поискване за заплащане на обезщетение от ответниците.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и че съдът се е произнесъл по въпроса за приложението на чл.15 от Закона за закрила на детето, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата К. А. К. и Й. Т. К. считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателката не е посочила конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, които в представеното от нея решение № 54 от 25.02.04г. по гр.д. № 414/03г. на ВКС са решени по друг начин, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие между въззивното решение и посоченото решение на ВКС не съществува, тъй като и в него е възприето същото становище, а именно че законът изключва от обхвата на способа за извършване на делбата чрез възлагане по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай не е посочен конкретен обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд (в обжалваното решение липсва позоваване на посочената разпоредба от Закона за закрила на детето), нито са изложени релевантни доводи в посочените насоки, поради което следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от М. К. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Разноски за настоящото производство в полза на ответниците не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 08.06.09г., постановено по гр.д. № 55/09г. на Пловдивския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: