Р Е Ш Е Н И Е
№ 252
гр. София, 04.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 447 по описа за 2008 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 2, б. “б”, във връзка с ал. 1, б. “а” ГПК /отм./.
С решение № 231 от 25.10.2007 год. по гр. д. № 406/2007 год. Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 23.07.2007 год. по гр. д. № 183/2006 год. на Плевенския окръжен съд, с което ответникът ЕТ „С”, гр. П. е осъден да заплати на Ц. К. А. от същия град с. лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяна на 8.05.2006 год. трудова злополука, както и сумата 1 136 лв., представляваща обезщетение за претърпените при същата имуществени вреди – разходи за закупуване на материали за операцията, ведно със законната лихва върху тях от 8.05.2006 год. до окончателното изплащане.
Въззивното решение се обжалва от ответното дружество, чрез пълномощника му адвокат Ив. П. , с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./. Поддържат се оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи относно приетото от страна на ищеца съпричиняване на вредоносния резултат и определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука. Касаторът моли за отмяна на решението и се постанови друго по съществото на спора, с присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът Ц. К. А. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в жалбата основания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Установено е от събраните по делото доказателства, че ищецът Ц е работел при ответника като „работник в строителството”, на който е въложена със заповед и работа с повдигателното съоръжение „строителен товарен подемник”, монтирано на строителния обект в гр. П..становено е и, че на 8.05.2006 претърпял трудова злополука, вследствие на която е инвалидизиран с определена му 54% неработоспособност до 1.03.2009 год., като причинените му увреждания са установени от писмените доказателства, заключението на медицинската експертиза и за същите не е налице спор между страните.
Спорът се свежда до поддържаното от ответника възражение за наличие на съпричиняване от страна на работника във вредоносния резултат, под формата на груба небрежност, по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, обосноваваща намаляване на отговорността на работодателя. Въззивният съд обсъдил и приел за основателно направеното възражение за наличие на груба небрежност от страна на ищеца и приел приноса му в съпричиняване на вредата в размер на 1/5 част от определеното от него обезщетение за имуществените и неимуществени вреди.
С оглед очертаните рамки на касационното производство, образувано само по подадената от ответното дружество жалба, настоящата инстанция намира оплакванията на касатора за необоснованост на извода за определеното съотношение в приноса за причиняване на вредоносния резултат, за неоснователни. Правилно и в съответствие с материалния закон – чл. 200, ал. 1 КТ съдът е приел, че са налице предпоставките за имуществената отговорност на работодателя при настъпилите вреди от трудовата злополука, която само може да бъде намалена при допринасяне от страна на работника, при допусната груба небрежност. Правилно въззивният съд е анализирал доказателствата относно допуснатите от работника нарушения на правилата по безопасност на труда, за което е бил инструктиран, поради което и обосновано е заключил, че качването на платформата на подемника представлява груба небрежност от негова страна. Приетата груба небрежност е предпоставка за компенсации на вините, но не е критерий за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение в приносите, респ. този на пострадалия. В конкретния случай правилно и обосновано въззивният съд е приел по-малък принос на работника в причинения вредоносен резултат, тъй като от събраните доказателства е установено даденото от страна на работодателя нареждане да се отстрани мачтата на съоръжението от сградата, с оглед изпълнението на еркера на следващия етаж, без да се предложи съответен безопасен начин на изпълнението на тази работа. Неоснователно е оплакването на касатора, че ищецът се е возил на подемника, тъй като такива доказателства не са събрани в процеса. Правилно въззивният съд е взел предвид и липсата на необходимата квалификация на хаспелист, поради което, макар и да е натоварен от работодателя с работа с повдигателното съоръжение, то предприетото отдалечаване на мачтата от сградата е изисквало наличието на допълнителни специализирани знания и умения, каквито ищецът не е притежавал. Правилно е отчетено от съда и обстоятелството, че работодателят не е осъществил никакъв контрол при изпълнението на работата, както и това, че подемникът не е имал аварийна спирачка, каквато е предвидена като елемент от устройството му в представеното от ответника описание на товарен строителен подемник. Липсата на този елемент не може да се игнорира с проведения технически преглед на съоръжението, както неоснователно се поддържа в жалбата. Фактическите изводи на съда са правилни и обосновани от събраните доказателства, поради което и оплакването на касатора в тази насока е неоснователно. Единствено наличието на груба небрежност от страна на ищеца не е основание да се определи по-голям негов принос в настъпване на вредата, тъй като тя е предпоставка за намаляване отговорността на работодателя, а за съотношението в приносите на страните въззивният съд правилно е отчел горните обстоятелства и изводът му е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Доколкото в жалбата се правят доводи относно начина на определяне размерите на обезщетенията следва да се отбележи, че последните се дължат за причинените вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, а не както неоснователно поддържа касаторът, че обезщетението е обусловено от вида и степента на вината, каквато при отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е изключена. Събраните по делото доказателства за характера на уврежданията, оперативната интервенция и последиците със затруднения в движението на крайниците и възможността от остатъчна сиптоматика, установени от писмените доказателства и заключението на медицинската експертиза, обосновават правилността на определения от съда размер на необходимото обезщетение за претърпените болки и страдания от увреждането, както и това за имуществените вреди, свързани с направени разходи по закупуване на материали.
С оглед на горните съображения, настоящият състав намира, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати поддържаните касационни основания, поради което и същото следва да се остави в сила, водим от което
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 231 от 25.10.2007 год. по гр. д. № 406/2007 год. на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.