Р Е Ш Е Н И Е
№ 337
гр. София, 19.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1454/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на Д. С. Д. и П. П. Д. от гр. Г. срещу въззивно решение № 252 от 26.11.2007г. по в.гр.д. № 240/07г. на Габровския окръжен съд. Жалбоподателите са поискали да се отмени решението като поддържат, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба срещу решението в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД и е отхвърлен насрещният иск за трансформиране на поетото задължение за гледане и издръжка в парично е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззиввният съд е оставил в сила решение № 336 от 22.05.07 г. по гр.д. № 2138/06г. на Габровския районен съд в частта, с която на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален сключеният с нот.акт № 184/95г. договор, с който Т. Г. С. е прехвърлила на Д. С. Д. правото на собственост върху поземлен имот № 7* в кв.7-Врачевци по плана на гр. Г. с площ от 1725 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда срещу задължение за гледане и издръжка. Първоинстанционното решение е оставено в сила и в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на Д. Д. и П. Д. против Т. С. за трансформация на поетото с договора задължение за гледане и издръжка в парично, както и за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща равностойността на положени грижи и издръжка по алеаторния договор като част от общо дължимата сума в размер на 9 240 лв.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 184/95г.ищцата в първоинстанционното производство Т. С. е прехвърлила на ответника Д по време на брака му с ответницата П собствения си недвижим имот, представляващ дворно място с двуетажна жилищна сграда в гр. Г. срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като и осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до тогава, докато е жива. За да уважи иска за развалянето на договора съдът е приел, че отношенията между страните са се влошили след изписването на ищцата от болница през 2004г. и че през последните две години ответниците не са предлагали изпълнение на дължимата престация в пълен обем, респ. че прехвърлителката по договора не е отказвала да приеме предлаганите й грижи и издръжка. Прието е също, че дори когато праводателят по алеаторния договор откаже да приема грижи и издръжка в натура, не може да се счита, че той е виновен за неизпълнеие на договора и в този случай приобретателят, за да е изправна страна по сделката, следва незабавно да поиска от съда трансформиране на задължението в неговия паричен еквивалент, което не е сторено и не може да се осъществи в рамките на настоящото производство. Искът по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2000 лв. е отхвърлен като неоснователен, тъй като е прието, че от събраните по делото доказателства не е установен обемът на грижите, които жалбоподателите са полагали за прехвърлителката, нито е установено да са й осигурявали издръжка.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касаторите, че въззивният съд е нарушил правото им на защита като е отказал да допусне експертиза от вещо лице-психолог, което след разговор със страните по делото да даде отговор на различни въпроси (каква и кой е причината за влошаване на отношенията между страните и кое е довело до търсене на съдебно решаване на проблема; доволна ли е била ищцата от полаганите грижи и при условие, че не е била доволна – на какво се дължи това; оказало ли е някакво влияния на развитието на семейството на ищцата липсата на деца в него, както и изграждане на определено отношение към хората, които са й най-близки, има ли егоцентризъм и егоизъм в тях и какви точно; какво е било личното отношение на ответниците към ищцата в етапа на полагане на грижите и издръжката) и по този начин ги е лишил от възможността да докажат твърденията си не са основателни. Във връзка с това искане въззивният съд правилно е приел, че тези факти принципно подлежат на доказване с други доказателствени средства и правилно е отказал да назначи вещо лице за тяхното установяване. Ако съдът бе допуснал изслушване на експертиза с посочената задача, тя би била неотносима към делото. Неоснователно е и оплакването за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата, тъй като в случая същият е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните в съответствие с изискването на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и въз основа на установените с тях факти е направил законосъобразния извод, че касаторите не са изпълнявали поетото с алеаторния договор задължение за гледане и издръжка в необходимия обем и за основателност на иска за неговото разваляне, респ. за неоснователност на искането за трансформация на поетото задължение в парично. В допълнение следва да се отбележи, че преценката на доказателствата, като процесуална дейност, е предоставена единствено на решаващия съд, поради което тя не подлежи на касационна проверка, освен ако тя е изопачена и извършена в нарушение на процесуалните правила за това, каквито данни в случая не са налице. Суверенно право на този съд е да прецени кои свидетелски показания да кредитира и на кои да не даде вяра, поради което окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение като е кредитирал показанията на свидетелите Р(съседи на ищцата), още повече, че същите са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, вкл. признанието на жалбоподателите, които са заявили, че през годините не са готвили и прали, не са почиствали жилището на прехвърлителката, нито са и давали пари.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение в посочените части, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По касационната жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск за заплащане на сумата 2 000 лв.
Същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и искове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. В разглеждания случай цената на предявения насрещен иск, който в настоящата хипотеза не е обусловен от първоначалния, е 2 000 лв.(без значение е обстоятелството, че същият е предявен като частичен – ТР № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, т.1), поради което касационната жалба в тази й част е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила въззивно решение № 252 от 26.11.2007г. по в.гр.д. № 240/07г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е уважен искът по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения с нот.акт № 184/95г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск за трансформация на поетото от Д. С. Д. задължение за гледане и издръжка в парично.
О с т а в я без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на Д. С. Д. и П. П. Д. против Т. Г. С. за заплащане на сумата 2 000 лв.
Р е ш е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: