О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 16.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №153/2010г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Н. Т., с. К., област Монтана, подадена от пълномощника и адвокат К, срещу определение от 18.02.2010г. по ч. гр. д. №50/2010г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 28.12.2009г. по гр. д. №356/2009г. на Монтанския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно допустимостта на иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при положение, че няма издадено решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от ОСЗ за нито една от двете страни по делото и преюдициалността на исковото производство за административното. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са две решения на ВКС. Изложени са и доводи за неправилност на определението.
Ответникът по касационната жалба „Ф”ООД, град М., не е заявил становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Формулираните по-горе въпроси не са обусловили изхода на делото. Това е така, защото в обжалваното определение е прието, че искът с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим не защото няма издадено решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от ОСЗ за нито една от двете страни по делото и няма преюдициалност на исковото производство за административното, а поради липсата на правен интерес. Тази липса е обоснована поради това, че с иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се цели установяване на собственост към минал момент – към датата на образуване на ТКЗС, а в случая на ищцата като наследник на Н. И. с решение на ОСЗ е признато право на обезщетение за процесната земеделска земя от 5.5 дка. Ответникът пък е придобил процесната земя чрез договор за замяна от 03.09.2004 г. на основание чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ. Според т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК,правният въпрос трябва да обуславя изхода на конкретното дело и да е включен в предмета на спора. В случая това изискване не е налице.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.02.2010 г. по ч. гр. д. №50/2010 г. на Монтанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: