О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 18.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4957 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 43902/11.04.2013 година на Т. Д. В. чрез адв. Й. Г. –САК срещу Решение по гр.възз.д.Nо 2437/ 2007 год. на Софийския градски съд-IV-б възз.състав.
С посоченото решение , въззивният съд в правомощията си по чл. 196 сл. ГПК/ отм./ , е отменил , по жалба на Р. А. П., Решение от 14.05.2007 година , постановено по гр.д. Nо 12220/2006 година на Софийския РС по отхвърления положителен установителен иск за собственост на Р. П. и е постановил ново решение , с което по отношение на лицата С. К. В. , Б. К. В. , Е. С. В., Д. Й. В. и Н. Й. Б. на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ е прието за установено , че Р. А. П., като наследник на майка си Л. С. В., поч. 1997 год., е собственик на ? идеална част от недвижим имот- * идеални части кв. м. от имот пл. N *, нов * , находящ се в строителните граници на [населено място] м.”Р.”, район П., като на основание чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./ констативния нотариален акт Nо */2006 год. е отменен до размер на ? идеална част от признатите по него права на собственост.
Със същото решение , по жалбата на Т. Д. В. от [населено място] , е оставено в сила Решение от 14.05.2007 година , постановено по гр.д. Nо 12220/2006 година на Софийския РС, в частта , с която предявеният от Т. Д. В. , при условията на главно встъпване по реда на чл. 181 ГПК / отм./ положителен установителен иск за собственост срещу Р. П. , С. К. В. , Б. К. В. , Е. С. В., Д. Й. В. и Н. Й. Б. на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на недвижим имот – бивша земеделска земя с площ от 1.5 дка, част от имот пл. Nо *, нов * , находящ се в строителните граници на [населено място] м.”Р.”, район П., е отхвърлен като неоснователен.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение, в частта , с която е оставено в сила досежно отхвърления иск на главно встъпилото лице , е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса : при наличие на несъответствие между претендираното, установено с помощта на съдебно-техническа експертиза и вписаното в констативния НА, но при доказано местоположение и граници на имота, следва ли да се приеме , че площта на имота е тази , която е установена на място при условие , че земеделската земя се възстановява в стари реални граници ? , без да се сочи съдебна практика, установява противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос.
С изложението към касационната жалба са изведени въпросите: от кой момент започва да тече срока на придобивната давност за имот , чиято собственост се възстановява по ЗСПЗЗ, макар и да не е включван в блок на ТКЗС, и понастоящем се намира в строителните граници на населеното място?, тече ли давност за имот , включен в строителните граници на населеното място , след влизане в сила на ЗСПЗЗ и може ли съсобственик да придобива такъв имот по давност, при явно владение и без противопоставяне на владението от страна на останалите наследници на общия наследодател , тече ли давност по отношение на съсобственици на земеделска земя , установили необезпокоявано владение върху съсобствен имот , преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, но преди възстановяване на собствеността с решение на органа на поземлената реформа ? се поддържа искане за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като отговора на ВКС би бил от значение за развитие на правото и еднаквото и точно прилагане на закона.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация М. Ц. – САК като пълномощник на Е. С. В., Д. Й. В. и Н. Й. Б. , с който се сочи , че касационното обжалване е процесуално недопустимо на основание чл. 280 ал.2 ГПК, касационното обжалване не следва да се допуска тъй като поставените въпроси не касаят основните правни изводи за неоснователност на иска, респ. касационната жалба е неоснователна поради неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение на въззивния съд.
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Р. А. П., с който се изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално недопустима , поради цената на заявените искове , всеки един от тях под 5 000 лв.
По делото с искането за главно-встъпване по чл. 181 ГПК / отм./ от Т. В., чрез процесуалния му пълномощник адв.Й. Г. – САК и предявяване на иска по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ , е направено и искане за отмяна по реда на чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./ на констативен НА Nо */2006 година , намиращ се между стр.152 – 134/ втората очевидно погрешно номерирана / на производство районен съд . В посочения нотариален акт единствено се съдържат данни за данъчната оценка на спорния имот – а именно на поземлен имот пл. Nо * с площ от 4 357 кв.м. от 155.70 лв. сто петдесет и пет лв. о 0.70 лв. /.
На базата на тази данъчна оценка следва извод , че цената на иска съгласно чл. 55 б.”б” ГПК/ отм./ е в размер на ? част от данъчната оценка, въпреки пропуска на страната да я посочи изрично в молбата си за главно встъпване по делото.
При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на заявения иск положителен установителен иск за собственост под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК праг на обжалваемостта на въззивните решение по граждански дела от 5000 лв. , касационната жалба се явява процесуално недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че образуваното касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба , се върне на касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационната жалба вх.Nо 43902/11.04.2013 година на Т. Д. В. , заявена чрез адв. Й. Г. –САК срещу Решение по гр.възз.д.Nо 2437/ 2007 год. на Софийския градски съд-IV-б възз.състав, в частта , с която е оставено в сила Решение от 14.05.2007 година , постановено по гр.д. Nо 12220/2006 година на Софийския РС и предявеният от Т. Д. В. , при условията на главно встъпване по реда на чл. 181 ГПК / отм./ положителен установителен иск за собственост срещу Р. П. , С. К. В. , Б. К. В. , Е. С. В., Д. Й. В. и Н. Й. Б. , на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на недвижим имот – бивша земеделска земя с площ от 1.5 дка, част от имот пл. Nо *, нов * , находящ се в строителните граници на [населено място] м.”Р.”, район П., е отхвърлен като неоснователен.
ВРЪЩА касационната жалба вх.Nо 43902/11.04.2013 година на Т. Д. В. , заявена чрез адв. Й. Г. –САК , като процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страната- касатор, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :