O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 26.02.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 709 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 13009 / 19.12.2013 год. на Ц. В. Х. , Б. В. М. и Х. Ц. Х. чрез адв. Д. Д. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 570 от 08.11.2013 година по гр. възз. д. Nо 812/2013 год. на ОС-Плевен , по допускане на делбата на жилищния имот в [населено място].
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК отменил решението на първата инстанция по чл. 344 ал.1 ГПК с която е допусната съдебна делба на имот- УПИ X.-207 дворно място с площ от 1070 кв.м. в кв. 75 по РП на [населено място] , област П. , заедно с построените в него къща , лятна кухня и две стопански постройки без участието на съделителката Н. С. и е постановил ново решение , с което делбата е допусната между всички страни по делото, след като е прието, че имотът е запазил отчасти сънаследствения си характер и Н. С. има права като наследник на майка си.
За да допусне делбата на спорния недвижим имот с участието и на Н. С./ дъщеря на общите наследодатели/, въззивният съд е приел , че след смъртта на базата през 1998 година имотът не е придобит по давност от наследниците на В. Х. В. / син на общите наследодатели / и семейството му.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС, на съществени процесуални правила и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С представеното по делото изложение , искането за допускане на касационно обжалване се поддържа с довод , че „постановеното от ОС-Плевен решение е незаконосъобразно и при постановяване на същото съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила , както и същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на трайната съдебна практика на ВКС- София / Решение Nо 140/17.03.2006 год. по гр.д. Nо 797/ 2005 год. I г.о., Решение Nо 239/29.05.1996 год. по гр.д. Nо 91/96 год .на ВКС-I г.о. и др./”
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- Н. С. чрез адв.М.Ц. – АК П., с който се оспорва допускането на касационното обжалване поради основания за това по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск , настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията , визирани в закона за допускане на касационното обжалване на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Въпреки дадените задължителни разяснения с ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , защитата на касатора не формулира и не сочи конкретен правен въпрос, разрешен, в рамките на спорния предмет по иска за собственост, било в противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика на ВКС или съдилищата. Единственото твърдение на касатора , освен доводите за неправилност по см. на чл. 281 т.3 ГПК , е това , че решението на съда е постановено в противоречие с трайната съдебна практика , обективирана по цитираните решения на ВКС, постановени преди влизане в сила на новия ГПК. Изложените доводи за „неправилността на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила досежно изводите за липса на елементите на придобивната давност „ не могат да бъдат квалифицирани като изведени правни проблеми/ въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК/ , тъй като същите по естеството си съставляват повторение на развитите в самата касационна жалба основания за материално-правна или процесуално правна незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Както многократно ВКС е изтъквал в определенията си по чл. 288 ГПК в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК следва да се формулира онзи правен въпрос, предопределил изхода на спора като правен проблем ,който не е съобразен със задължителна или незадължителна съдебна практика. Произнасянето по доводите на касатора за допуснати нарушения на материален закон или на процесуални правила при постановяване на въззивното решение, съгласно чл. 291 ГПК следва произнасяне на общи мотивите на съда как точно се прилага конкретното правило, в рамката на допуснатото касационното обжалване. Липсата на изведен общ правен въпрос , който да послужи като основа за селекция на касационната жалба , изключва възможността за допускане на касационното обжалване, тъй като няма обективна база за преценка в контекста на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 -3 ГПК.
По искането на ответника по касация за разноски: искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба и при изхода на касационното производство – недопускане на касационното обжалване , искането е основателно.с оглед на представените писмени доказателства разноските са доказани в размер на сумата 200 лв. / двеста лева/ и следва да бъдат присъдени именно за тази сума.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 81 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 13009 / 19.12.2013 год. , заявена от Ц. В. Х. , Б. В. М. и Х. Ц. Х. чрез адв. Д. Д. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 570 от 08.11.2013 година по гр. възз. д. Nо 812/2013 год. на ОС-Плевен , по допускане на делбата на жилищния имот в [населено място] при участие на съделителя Н. С..
Осъжда от Ц. В. Х. , Б. В. М. и Х. Ц. Х. да заплатят на Н. Х. С. сумата 200 лв. / двеста лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :