3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София 11.03. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
гр. дело №946/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника и адвокат Е. П., срещу решение №616 от 15.12.2009 г. по гр. дело №877/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Ж. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси. Материалноправният въпрос е относно приложението на презумпцията по чл.92 ЗС за това дали може да се придобие правото на собственост върху построеното, ако то не представлява самостоятелен обект. П. въпроси са затова дали мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност и дали дължи произнасяне по евентуално предявения иск след като е оставил без разглеждане главния иск. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответницата по касационната жалба И. А. С.,[населено място], оспорва жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
С обжалваното решение е оставено в сила решение №254 от 17.03.2009 г. по гр. дело №2801/2007 г. на Пазарджишкия районен съд. С първоинстанционното решение е прието за установено по иска на И. А. С. срещу касатора, че ищцата е собственик на недвижим имот: втори етаж със застроена площ от 166 кв.м., състоящ се от три помещения и коридор и пристройка на първи етаж на жилищната сграда с площ от 36 кв.м. и мазе от 27 кв.м. под първия етаж на сградата, построена в УПИ ІІІ-1330 от кв. 64 по плана на[населено място]. П. районен съд е оставил без разглеждане предявеният от [община] срещу И. А. С. насрещен установителен иск за собственост на същия недвижими имот и евентуално съединеният иск за сумата 50 000, представляваща паричната равностойност на имота. Въззивният съд е приел, че ищцата И. А. С. е собственик на процесните имоти, които нямат самостоятелен характер, по силата на приращението на основание чл.97 ЗС. [община] няма правен интерес от предявения установителен иск за собственост,тъй като не владее процесния имот. По тази причина е недопустим и евентуално предявеният иск за паричната равностойност на подобренията.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. П. от касатора материалноправен въпрос не обуславя крайното решение. То е обусловено от това, че въззивният съд е приел наличие на предпоставките по чл.97 ЗС за придобиване собствеността на процесните имоти от ищцата, а не тези по чл.92 ЗС.
Даденото от въззивния съд решение по процесуалния въпрос – как трябва да процедира той, когато правните му изводи съвпадат с тези на въззивната инстанция, също не може да обоснове наличие хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Решението по този въпрос не е в противоречие с ТР№1/2001г., ОСГК – т.19, тъй като мотивите му отразяват решаваща, а не контролно-отменителна дейност. Въззивният съд в правомощията си на инстанция по същество е изложил собствени мотиви, а не е проверявал тези на първоинстанционния съд, поради което е действал като въззивна, а не като контролно-отменителна инстанция.
Поставеният процесуален въпрос, дължи ли произнасяне районният съд по евентуално обективно съединен иск след като е оставил без разглеждане главният иск, също не е разрешен в противоречие с т.15 ТР 1/04.01.2001г., ОСГК. От една страна въпросът касае правомощията на първоинстанционния, а не на въззивния съд, които са предмет на цитираното тълкувателно решение, а от друга в разглеждания случай е налице прекратяване на производството по насрещните искове поради приета от първоинстанционния съд и потвърдена от въззивния процесуална недопустимост. Следователно не е налице хипотезата, когато първоинстанционният не се е произнесъл по евентуалния иск с оглед изхода на делото по главния иск, поради което при въззивно обжалване на решението по главния иск въззивният съд следва пак с оглед изхода по главния да се произнесе направо по същество по евентуалния иск, поради което позоваването на цитираното ТР, както и на приложеното решение по гр.д.№246/2008г. на Л. окръжен съд е неоснователно.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационна жалба трябва да се присъдят 750 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №616 от 15.12.2009 г. по гр. дело №877/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на И. А. С.,[населено място], 750 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: