ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
гр. София, 20.01.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 41 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7639/18.10.2016 г. на М. Д. Д. срещу определение от10.09.2016г., постановено по ч.гр.д. № 409/2016г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено определение от 17.03.2016г. по гр.д. № 1826/2014г. на Районен съд – Кюстендил. С последното е върната исковата молба на страната, подадена против Университета за национално и световно стопанство – [населено място], поради неотстраняване в срок на констатирана нередовност в последната и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Твърди, че въззивното определение е определението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при наличие на основание за отвод на всеки от членовете на въззивния съд и в нарушение на съдопроизводствените правила – относно местно компетентния съд при предявен иск срещу ответник със седалище в София.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят прави искане за отвод на всички съдии от Върховния касационен съд, тъй като е предявил искове, насочени против него – предмет на висящи съдебни производства. Прави и искане за отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд по въпроса кой равен по степен съд на Върховния касационен съд на Република България в друга държава членка е компетентен да разгледа частната жалба, ако българският съд не може да се сформира състав.
Ответната страна по частната касационна жалба не е подала в законоустановения срок отговор.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Настоящия съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК за отстраняване на някой от членовете му от разглеждане на делото, поради което искането за отвод следва да бъде оставено без уважение. Разпоредбата на чл. 22 ГПК сочи обстоятелства при наличието, на които не се допуска в състава на съда да участва съдия, с оглед гарантиране обективността при разглеждане на спора. Такива не са налице по отношение на членовете на настоящия съдебен състав, на който делото е разпределено по съответните правила и ред за това.
По отношение на заявеното пред настоящата инстанция искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:
При наличие на предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 628 ГПК – тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС да е от значение за правилното решаване на делото, съдът може да направи запитване до Съда на ЕС по всяко време в хода на инстанционното производство по делото – чл. 234, ал. 2 от Договора за създаване на ЕО. Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно или по искане на страната, като преценката дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда.
В процесния случай не са налице предпоставките по чл. 628 ГПК, тъй като по реда на преюдициалното запитване не може да се определи компетентност на равен на ВКС съд в друга държава – членка, защото не е предвидена подобна процедура за изземване на дело от компетентността на националните съдилища и разглеждането му от съд на друга държава – членка /освен ако не са налице особени правила във връзка с местната подсъдност/ и защото Съдът на ЕС може да се произнася само по въпроси, касаещи общностното право, а в случая подобни не се поставят. Не е изчерпана и компетентността на ВКС, тъй като не е налице отвод нито на настоящия състав на ВКС, нито на всички съдии от ВКС.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С въззивното определение Окръжен съд – Кюстендил е потвърдил първоинстанционното определение за връщане на исковата молба, подадена от М. Д., поради неотстраняване в срок на констатирана нередовност. Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по искова молба вх. № 8955/10.03.2008 г. пред Софийския районен съд по иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като след увеличение размера на исковата претенция от 1250 лв. на 10 010 лв. – частично от сумата в общ размер от 500 000 лв., производството по делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. След последвали отводи на всички съдии от Софийски градски съд, Окръжен съд – Благоевград, Окръжен съд – Видин, Районен съд – Перник, Окръжен съд – Враца и Окръжен съд – Монтана, делото е изпратено на Окръжен съд – Кюстендил с определение от 06.03.2014 г. по гр.д. № 677/2014 г. на САС. С оглед направени от ищеца изменения на исковите претенции, делото е изпратено на Районен съд – Кюстендил, пред който е образувано гр.д. № 1826/2014 г. Въззивният съд е посочил, че исковата молба е оставяна неколкократно без движение от първоинстанционния съд с указания за привеждане на последната в съответствие със законовите изисквания за нейната редовност, като до изтичане на посочения от съда срок ищецът не е предприел съответните процесуални действия с оглед указанията, поради което е приел, че първоинстанционното определение за връщане на исковата молба е правилно.
За да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК, въззивният съд трябва да се e произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото /обусловил е изводите на съда/ и по отношение на който е налице някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В депозираната касационна жалба и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната е изложила само доводи за неправилност на постановения съдебен акт, за допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на изводите на съда. Не е направен и опит да се формулира конкретен правен въпрос, нито е налице аргументация във връзка с някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател следва да посочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд /ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС, т. 1/, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационния съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо в случая, при липсата на формулиран от касатора правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице предпоставките за селектиране на подадената частна касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Д. Д. за отвод на настоящия състав на Върховния касационен съд: Жива Декова, Илияна Папазова и Майя Русева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Д. Д. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 664/10.09.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 409/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.