О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 270
гр. София, 06.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4886 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 2.07.2008 г. по гр. д. № 307/2008 год. Софийски градски съд, при повторното въззивно разглеждане на делото, е отменил първоинстанционното решение от 27.05.2002 год. по гр. д. № 11685/2000 год. на Софийски районен съд в частта му, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ и е отхвърлен насрещния иск по чл. 221, ал. 2 КТ и вместо това е постановил друго, с което са отхвърлени предявените от П. Е. К. против Б. искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ и същият е осъден да заплати на Б. сумата 442.25 лв. със законната лихва от предявяване на насрещния иск на 19.02.2001 год. до окончателното плащане. В останалата част, с която е уважен насрещния иск на Б. срещу П. К. за заплащане на сумата 5 989.95 лв., представляваща причинена вреда, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищецът П. Е. К., чрез пълномощника му адвокат Я. Я. Оплакванията са за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това исковете му бъдат уважени, а предявените срещу него насрещни искове бъдат отхвърлени.
В касационната жалба и представеното уточнение към нея касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа, че въззивният съд не е мотивирал решението си, с което е отхвърлил исоквете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ, не е съобразил и обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, което е в противоречие на практиката на ВКС и е от съществено значение за точното прилагане на закона. Макар и неконкретно формулиран, с оглед уточненията, следва да се приеме, че това е поддържаният като съществен процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът и ищец по насрещните искове – Българска народна банка, оспорва жалбата по същество в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да заключи, че уволнението е законосъобразно, въззивният съд е приел, че е налице извършено от касатора дисциплинарно нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание с атакуваната заповед, спазена е процедурата по чл. 193 КТ и срока по чл. 194 КТ.становена е липса на златни монети, за съхраняването и отчитането на които е имал задължение ищецът, поради което и следва да носи имуществена отговорност за причинените вреди.
Твърденията на касатора, че тези изводи са направени при липса на преценка на събраните доказателства и необсъждане доводите на страните, представлява оплакване за неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения, а не същественият процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд при наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК са и останалите съображения на касатора, изложени в жалбата му, поради което и не представляват основания за допускане на касационно обжалване на решението. Без да е формулиран конкретния съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, и да са налице предвидените в т. 1 – 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки, касационният съд не може да прецени тяхното наличие. В случая се поддържа противоречие с практиката на ВКС, но такава не е представена, нито посочена, не е обосновано и какво е значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на посочения въпрос за преценката на събраните доказателства и обсъждане на доводите на страните, което според касаторът въззивният съд не е направил. По тези оплаквания касационният съд може да се произнесе, след като приеме, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. В случая наличието на предпоставките за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както се поддържат от касатора, не е мотивирано и обосновано, поради което и касационното обжалване не следва да се допуска.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 2.07.2008 год. по гр. д. № 307/2008 год. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, по подадената от П. Е. К. от гр. С., чрез пълномощника му адвокат Я, касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: