Определение №541 от по гр. дело №564/564 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 541
 
 
гр. София, 03.07.2009 г.
 
 
 
         Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
 
                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                           
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 564/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
        
Производството е по чл.288 ГПК.
М. А. М. от гр. Х. е подал касационна жалба срещу решение № 330 от 27.10.08г., постановено по гр.д. № 431/08г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 287 от 16.07.08г. по гр.д. № 1343/06г. на Хасковския районен съд. Със същото е отхвърлен като недопустим предявеният от касатора против С. А. Б., Р. Б. Б. и С. Б. Б. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на 200 кв.м. от нива (нейната югозападна част) с площ от 800 кв.м., представляваща понастоящем УПИ * 4381 в кв.203Б по плана на гр. Х.. П. се, че са налице касационните основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че доколкото ищецът в първоинстанционното производство М. М. претендира предаване на владението върху реална част от урегулиран поземлен имот, той е следвало да индивидуализира същата като посочи къде точно се намира тя в рамките целия имот, което в случая не е сторено, както и че претендираният имот не е идентифициран и от събраните по делото доказателства, включително от назначената по делото техническа експертиза. С оглед на това предявеният иск е приет за процесуално недопустим.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите с какъв акт (определение или решение) следва да се произнесе съдът, когато констатира наличие на недопустимост на предявения иск и по какъв начин следва да се индивидуализира даден недвижим имот, за да се приеме, че индивидуализацията е направена в достатъчна степен, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Тъй като касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), следва де се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на решения на ВС и ВКС по конкретни спорове следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В разглеждания случай обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното с изложението по чл.280, ал.1 ГПК решение № 403 по гр.д. № 42/93г. на ВС, с което е разгледана друга хипотеза, при която първоинстанционният съд е уважил предявения установителен иск за собственост, а въззивният съд е отменил решението му с определение, приемайки че искът е недопустим. В случая и двата съда са приели, че искът е недопустим и са го отхвърлили като такъв, като според константната практика на ВКС тези актове имат характер на определения. Липсва противоречие и с Р № 139 по гр.д. № 111/85г., с което е прието, че съсобственик може да поиска защита срещу друг съсобственик на правото си на собственост, Р № 59 по гр.д. № 27/86г., с което е прието, че не е допустима отмяна на влязло в сила решение на основание чл.231, б.”г” ГПК/отм./ поради противоречие между решение по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./ и решение по чл.108 ЗС и Р № 75 по гр.д. № 26/88г.(и трите решения са на ОСГК на ВС), в което е посочено, че ищецът е длъжен да изложи фактическите основания на претенцията си, а съдът определя приложимия закон, както и че искът по чл.109 ЗС има за предмет установяване на границата между два съседни имота, когато тя е неясна, неизвестна или спорна, доколкото в обжалваното решение не е взето друго становище по тези въпроси. Същото се отнася и за Р № 265 по гр.д. № 846/93г. на ВС, в което е прието, че установяването на наследствени права върху земеделски земи може да се осъществи и с иск по чл.108 ЗС, тъй като в него се задължително се включва инцидентния, положителен установителен иск, Р № 443/96г., в което е прието, че в производството по предявен иск по чл.108 ЗС могат да се установят съществуващите стари реални граници на бивш земеделски имот, възстановен с решение на поземлената комисия, който понастоящем попада в строителните граници на населеното място, както и Р № 8 по гр.д. № 102/73г., в което е посочено, че основанието на иска по чл.108 ЗС се състои от обстоятелствата, от които ищецът извежда правото си на собственост – давностно владение, покупка и т.н. Ето защо и второто основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Последното релевирано основание за допускане на такова по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по даден правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато по поставения въпрос липсва съдебна практика или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая релевантни доводи в тези насоки не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не са налице.
С оглед изложеното подадената от М. А. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 330 от 27.10.08г., постановено по гр.д. № 431/08г. на Хасковския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар