О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
гр. София, 17.03..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1300/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. П. от гр. Р. срещу въззивно решение № 245 от 29.06.09г., постановено по в.гр.д. № 487/09г. на Русенския окръжен съд, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 51 от 08.04.09г., постановено по гр.д. № 3242/08г. на Русенския районен съд, 2 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. И. П. срещу Д. И. П. иск по чл.109 ЗС за премахване на част от негова сграда, находяща се в УПИ Х-567 в кв.60 по плана гр. Р., кв.”С”.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са собственици на съседни имоти, като ответникът през 1993г. е изградил в имота си гараж и лятна кухня въз основа на одобрен архитектурен проект и строително разрешение от 1990г. Според проекта същите покриват съществуващия калкан на съседите. Тъй като дължината на постройката откъм страничната регулационна линия е намалена (по проект е 7,75 м., а е изпълнено 6,45 м.) през 2003г. е съставен констативен акт от РДНСК, а през 2005г. строителството е узаконено. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че изграждането на лятната кухня и гаража не засяга възможността на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като строежът е изграден въз основа на строително разрешение и одобрен проект, а отклонението от проекта е по-благоприятно за същата, тъй като засяга в по-малка част намиращия се на калканната стена прозорец, които е могло да бъде изграден при спазване на определени условия, още повече, че строителството впоследствие е узаконено.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 31/1984г. на ВС, както и че допускането ще е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателката не е посочила конкретен обуславящ изхода на делото въпрос, които в посоченото тълкувателно решение на ВС е решен по друг начин, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи оплаквания за неправилно възприета фактическа обстановка от въззивния съд и за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство. Ето защо първото посочено основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая не са посочени обуславящите изхода на спора правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито са изложени някакви доводи в посочените насоки, поради което следва да се приеме, че същото не е налице.
С оглед изложеното подадената от М. И. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 245 от 29.06.09г., постановено по в.гр.д. № 487/09г. на Русенския окръжен съд.
О с ъ ж д а М. И. П. от гр. Р. да заплати на Д. И. П. от гр. Р. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: